— И един мъртъв търговец — добави Гардан.
— Мъртвите търговци са обичайна гледка из Западните владения, ваша светлост — отбеляза Джеймс. — Аз предлагам да му свалим пръстена и да го хвърлим в залива. Нека кешийците, които са го пратили, да се почудят малко.
Арута отначало не отговори нищо, после кимна утвърдително. Джеймс кимна на Локлир да възложи работата на кралските гвардейци и баронът излезе, каза няколко думи на чакащия отвън лейтенант Уилям и се върна.
Арута въздъхна, погледна Джеймс и отрони:
— Кеш. Друго какво.
Джеймс сви рамене.
— Намеци. Слухове. Новият им посланик е… изборът му е необичаен. От онези, дето ги наричат „истинската кръв“, но не е от имперския дом — този убиец щеше да е по-логичен избор за поста. Посланикът е чисто политическо назначение. Говори се, че в двора на Кеш има може би по-голямо влияние от мнозина с императорска кръв. Не виждам някаква очевидна причина да му дадат такъв пост… освен ако не е направено, за да се удовлетвори някоя силна фракция в двора.
— Макар че всичко това е доста объркано и нелогично, все пак трябва да играем тази игра по правилата — каза Арута. — Известете хората ни в Кеш. Искам агентите ни там да се потрудят здраво, преди синовете ми да пристигнат. Ако някой се стреми да ни въвлече във война с Кеш, едно покушение срещу племенниците на краля би било логичен избор. Ти ще придружиш принцовете до Кеш. Не познавам друг, който би могъл да се оправи по-добре от теб в тази бъркотия.
— Ваше височество? — обади се Локлир.
Арута се обърна към него и продължи:
— А ти ще придружиш барон Джеймс в качеството си на церемониалмайстор, шеф на протокола и всички останали идиотщини. Имперският двор се управлява от жени. Може би най-после ще намерим някакво приложение за противния ти чар. Уведоми капитан Валдис, че докато отсъстваш, ще те замества като рицар-маршал. А братовчедът Уилям да поеме командването на домашната гвардия като действащ капитан. — Пръстите на Арута забарабаниха по писалището. — От теб искам — обърна се той към Джеймс — да зарежеш по време на това пътуване всякакви длъжности и протокол. Единствената ти титла ще е „наставник“. Трябва да имаш свободен достъп и излаз, ако се наложи.
Джеймс познаваше нрава и настроенията на Арута по-добре от всички извън семейството на принца. Сложният му и проницателен ум работеше като на майстор в шааха — Арута се стараеше да предвиди колкото може повече ходове напред.
Джеймс даде знак на момчетата и Локлир да излязат с него и в коридора спря и им каза:
— Тръгваме утре сутринта.
— Нали щяхме да тръгнем след три дни? — учуди се Боррик.
— Официално. Ако нашето кешийско приятелче е дошло тук със съучастници, бих искал да не знаят какво сме намислили. — Обърна се към Локлир. — Малък конен отряд, двадесетима стражи, преоблечени като наемници. Бързи коне. И известете в Шамата, че ще ни трябват свежи коне и припаси за двеста души ескорт.
— Та ние ще стигнем в Шамата по същото време, докато съобщението за двестате…
— Няма да ходим в Шамата — прекъсна го Джими. — Те обаче трябва да си помислят, че заминаваме официално в Шамата. Всъщност ще отидем в Звезден пристан.
Глава 3
Звезден пристан
Вятърът завихри прах по пътя.
Двете дузини ездачи напредваха по дългия бряг на Голямото звездно езеро. Десетте дни упорита езда ги бяха отвели на юг от Крондор, към Ландрет, на северния бряг на Морето на сънищата. След това възвиха от устието на Звездната река и тръгнаха срещу течението й още на юг и острите планински зъбери на Сивите кули все още се виждаха, когато навлязоха в тучната Долина на сънищата. През дългите години на погранични войни между Кралството и империята Велики Кеш тази плодородна земя бе преминавала многократно от едни ръце в други. Обитателите й говореха еднакво добре езика на Южното кралство, както и речта на северните части на империята, така че двадесет и четиримата конници не можеха да впечатлят никого — много въоръжени отряди преминаваха дълбокото дефиле.
При средното течение на реката, край един неголям водопад, пътниците я пребродиха и поеха по пътя покрай южния й бряг. А когато стигнаха извора й — Великото звездно езеро, се отправиха към точката, която бе най-близо до острова по средата на езерото — Звезден пристан. Там щяха да наемат сал, който да ги превози до острова.
Подминаха доста селца на рибари и селяни — струпани на едно място по няколко колиби и хижи. Общността на чародеите на Звезден пристан с годините се беше разраснала и с нея се бяха появили и тези малки селски общини, за да удовлетворят нуждите на хората на острова от продоволствие.