Щом заобиколиха малкото полуостровче и пред очите им се разкри гигантското здание на острова, Боррик спря коня си и го загледа смаяно. То сякаш сияеше, окъпано в оранжевата светлина на залеза, на фона на виолетово-сивото небе.
— Богове и демони, чичо Джими, виж само колко е голямо!
Джеймс кимна.
— М-да, чувах, че строят голям център за обучение, но приказките както винаги бледнеят пред истината.
Локлир също бе смаян.
— Херцог Гардан идва тук преди години. Разправяше, че издигали огромни темели, но… такава голяма сграда не бях виждал.
Джими погледна към гаснещото слънце.
— Ако побързаме, можем да стигнем до острова след два часа. Бих предпочел топла храна и чисто легло, вместо още една нощ спане край пътя. — Смуши коня си и препусна напред.
Скоро над тях се спусна звездният балдахин — беше една от редките вечери, когато щяха да изгреят и трите спътника на Мидкемия. Минаха през малката седловина между зъберите и навлязоха в китно и още на пръв поглед — благоденстващо градче. Пред всеки дюкян светеха фенери и факли — лукс, който си позволяваха само най-заможните градчета и големи градове — и след тях се затичаха тумби хлапета, чиито крясъци само усилваха царящата наоколо весела шумотевица. Налетяха ги просяци и улични жени: първите молеха за милостиня, вторите предлагаха услугите си. Вратите на хановете зееха весело и мамеха уморения пътник със студено питие, гореща храна и топла компания.
Локлир се провикна, за да надмогне уличния шум:
— Виж ти какво благоденствие се е заформило тук!
Джеймс се огледа и изхъмка:
— Да бе. Даровете на цивилизацията.
— Защо да не проучим някоя от тези кръчмички… — предложи Боррик.
— А, не — отвърна Джеймс. — Ще ви поднесат напитки в Академията.
Ерланд се усмихна със съжаление.
— Някое подсладено и разредено винце, без съмнение. Какво друго можем да очакваме от едно сборище престарели книжници, които си врат носовете из прашасали свитъци.
Джеймс само поклати глава. Излязоха на кръстовището на двете главни улици на градчето и поеха към езерото. На брега бе построен голям дървен кей и на него чакаха няколко сала с различна големина, за да превозят стока и хора към острова. Въпреки късния час носачите мъкнеха чували с жито и ги трупаха по саловете, за да ги откарат на другия ден заранта.
Джеймс дръпна юздите и подвикна на най-близкия салджия:
— Добър вечер. Търсим някой да ни превози на острова.
Мъжът — мургав, с голям, закривен като клюн нос и дълги сплъстени кичури, които почти скриваха очите му, отговори:
— А, бързо ще ви прекарам, ваша милост. По пет медника на човек. Конете си ще трябва да оставите тук, в конюшните.
Джеймс се усмихна.
— Какво ще кажеш за десет жълтици за всички ни, но с конете?
Мъжът поклати глава и отново се захвана с работата си.
— Без пазарлъци, ваше благородие.
Боррик дрънна с рапирата на бедрото си и подхвърли полу на шега:
— Какво, гръб ли ни обръщате?
Мъжът отново се обърна към тях, докосна челото си с пръсти и отвърна почти със сарказъм:
— Прощавайте, ваше благородие, не исках да ви оскърбя.
Боррик понечи да му отговори, но Джеймс го потупа по рамото и посочи. В сумрака, малко извън петното светлина на факела, на кея седеше някакъв младеж в прост халат и кротко следеше размяната на учтивости.
— Какво? — попита Боррик.
— Това трябва да е местният началник.
— Тоя ли? — възкликна Боррик. — Че той прилича повече на просяк.
Салджията кимна.
— Много сте прав, ваша милост. Той е нашият Миротворец. — Погледна Джими и се ухили. — Оправен човек сте вие, ваша милост. Тъй де. Онзи там е един от чародеите от острова. Съветът, дето ги управлява, се грижи на нас тук, в града на Звезден пристан, нищо да не ни липсва. А той няма сабя, ваше благородие — обърна се той към Боррик, — но само да махне с ръка и така ще ви замае главата, че все едно с чук я е ударил. Повярвайте ми, ваше благородие, сам съм го опитвал. — След което промърмори едва чуто: — А не дай си боже да ви прати оная магия, от която така ще ви засърби, че ще ви се доще да умрете… — Върна се бързо на темата и поясни: — Колкото до пазарлъка, ваша милост, колкото и да ми се ще да ви излъжа за платата и да взема някой и друг грош повече за гладните си дечица, всъщност Академията определя цените. — Салджията се почеса по брадичката. — Е, можете да се поспазарите с тоя млад заклинател, но сигурно и той ще ви каже същото. Пък и при тоя оживен трафик цените са си прилични.