Джеймс се ухили.
— О, Уилям е много добре, щастлив е. Сега е капитан в гвардията на Арута, имат добро мнение за него. Сигурно ще се издигне доста, след като Валдис се оттегли. И ухажва няколко великолепни дами от свитата на принцесата. Чудесен офицер е и ще се издигне наистина.
— Трябваше да си остане тук — рече Пъг, но видя, че лицето на Катала помръкна, и добави: — Зная, мила, този спор го оставихме да отлежи. Е? — обърна се той към принцовете. — Мога ли да ви представя останалите?
Боррик кимна и Пъг продължи:
— Момчета, мисля, че си спомняте Кълган, стария ми учител. Както и Мийчъм, който надзирава хранителните складове на общността ни и се грижи за още хиляди неща. — Двамата мъже се поклониха и Боррик се здрависа с всеки поотделно. Старият магьосник се движеше трудно, с помощта на тояжката в едната си ръка и подкрепян от Мийчъм.
Мийчъм, мъж в напреднала възраст, но все още як, сгълча стария магьосник като свадлива жена:
— Трябваше да си останеш в стаята…
Кълган обаче го бутна настрана, когато Ерланд пристъпи да се здрависа с него, и изръмжа:
— Стар съм, Мийчъм, но още не съм легнал да мра. — Косата му беше бяла като сняг, а лицето му — потъмняло и набръчкано като суха кожа. Но сините му очи все още светеха будно. — Добре дошли, ваше височество — поздрави той Ерланд.
Принцът отвърна с усмивка. Като малки момчета много ги радваха гостуванията на Кълган, защото старият маг ги забавляваше чудесно с разказите си, изпъстрени с чародейски подвизи.
— Нали тук нямало официалности, чичо Кълган? Радвам се, че те виждам. Толкова време мина…
Двамата по-млади мъже отзад бяха непознати за Джеймс. Пъг каза:
— Това са водачите на общността ни и едни от първите, които решиха да дойдат в Звезден пристан, за да учат Великото вълшебство. Сега те са учители на други. Това е Корш. — Първият мъж се поклони на двамата принцове. Очите му грееха светли на невероятно тъмното му лице, златните му обеци висяха чак до раменете.
Вторият мъж сякаш беше одрал кожата на първия, като близнак, ако я нямаше гъстата черна брада, намазана и висяща на буйни къдрици по бузите му.
— А това е брат му Ватум.
— Сигурно сте уморени от пътуването — каза Пъг. — Очаквах с нас да дойде и дъщеря ни Гамина, но тя помага в храненето на децата и се забави. Скоро ще видите и нея.
— А сега да ви настаним — продължи чародеят. — Заделили сме ви стаи в Академията. Закъсняхте за вечерята, но ще ви пратим топла храна по стаите. Утре заран ще можем да се срещнем.
Тръгнаха покрай брега на езерото, откъдето се виждаше чудовищното здание, извисяващо се над острова. На места беше огромно: на над четиридесет етажа, а в центъра му на още сто стъпки нагоре се издигаше тънка кула. Приличаше най-вече на стълбище, виещо се без перила около единична колона, на върха на която имаше малка площадка. И беше осветено с призрачно синкава светлина, бликаща навсякъде отдолу, така че да наподобява по-скоро вълшебно издигнала се към небесата водна струя, а не съоръжение от камък и мазилка.
— Всички се смайват, като видят Кулата на изпитанието — отбеляза Пъг. — На върха й избралите Висшия път за пръв път узнават майсторството си и оставят чирачеството зад гърба си.
Двамата тъмнокожи братя се окашляха многозначително и Пъг се усмихна.
— Някои сред нас имат различно мнение за това доколко е редно „външните“ да знаят какво става тук.
Повървяха още малко и се озоваха в оживено градче от другата страна на огромното здание. По-спретнато и чисто от близнака си на сушата, то също така гъмжеше от хора.
— Градът на Звезден пристан — промълви с нескрита гордост Катала.
— Мислех, че градът на сушата се казва така — каза Локлир.
— Така го наричат обитателите му — поясни Пъг. — Но същинският град е тук, на острова. Тук живеят много от нашите братя и сестри в чародейството. Тук са и семействата им. Тук сме създали приют за онези, които са били прогонени от своите общности поради страх или омраза. — Пъг подкани с жест гостите да влязат през голямата двукрила порта в главното здание на Академията. Другите посрещачи им пожелаха лека нощ, а Пъг ги поведе покрай многобройните врати от двете страни на дългия коридор. — Боя се, че не можем да ви предложим царски условия — рече той, — но тези килии за гости са топли, сухи и удобни. Вътре ще намерите умивалници и ако оставите мръсни дрехи, ще минат да ги съберат, за да ги изперат. Гардеробът е в дъното на коридора. Е, сега си починете, а утре заран ще имаме предостатъчно време да си поговорим.
Пъг също им пожела лека нощ и скоро коридорът се изпълни с шума на войниците, свалящи пътното си снаряжение и броните си, с плисък на вода и тракане на прибори. После всичко заглъхна и Локлир, който бе останал с Джеймс в коридора, попита: