Джеймс се усмихна.
— Да, почти като принцовете.
— И друго?
Джеймс помисли. И отвърна без фалшива скромност.
— Умен, би казал някой, или надарен най-малкото. Често неща, които объркваха хората около мен, ми се струваха съвсем очевидни. Най-малкото, тогава светът изглеждаше много по-понятен. Възможно е като момче да съм бил много по-интелигентен, отколкото сега като мъж.
Пъг му махна да тръгне с него и бавно закрачи към езерния бряг.
— Когато аз бях момче, скромните ми тогавашни амбиции ми изглеждаха най-великолепното нещо на света. Сега…
— Изглеждаш притеснен — вметна Джеймс.
— Не в смисъла, в който би го разбрал ти — отвърна Пъг. Джеймс го погледна. На сивкавата още светлина лицето на Пъг изглеждаше неразгадаемо. — Разкажи ми за опита за покушение срещу Боррик. Ти си бил най-близо до него.
— Бързо пътуват вестите — подхвърли Джеймс.
— Винаги е така. А всеки възможен конфликт между Кеш и Кралството е в състояние да ни притесни.
— Предвид местоположението ви, мога да го разбера. Вие сте като един прозорец към империята. — Той посочи мълчаливо на юг, към не толкова далечната граница. После разказа на Пъг всичко, което знаеше за опита за покушение, и завърши с думите: — Това, че убиецът беше кешиец, трудно може да се оспори, но всички податки, че императорският двор на Кеш е в основата на покушението… това е някак прекалено очевидно. Аз лично мисля, че някой се стреми да ни подведе. — Той се извърна към Академията и изгледа високите й етажи. — Много ли кешийци имате тук?
Пъг кимна.
— Също както и хора от Ролдем, от Квег и Висините на Квор, и от други места. Тук не се обръща много внимание кой от коя държава е дошъл. Занимават ни други проблеми.
— Онези двамата, които ни посрещнаха снощи… — почна Джеймс.
— Ватум и Корш. Да, те са кешийци. От самата столица Кеш. — Джеймс отвори уста, но Пъг не го остави да проговори. — Не са имперски агенти. Иначе щях да го разбера. Вярвай ми. Политиката изобщо не ги интересува. Нещо повече, според нас дори проявяват прекалено усърдие да се държат колкото може по-надалече от мирските дела.
Джеймс все така гледаше огромното причудливо здание на Академията, надвиснало над острова.
— Това все пак е кралско херцогство, поне формално — каза той. — Но мнозина се чудят какво точно градите тук. И все още за мнозина в двора това място изглежда доста необичайно.
— И опасно — добави Пъг. — Тъкмо поради това се старая с огромно усърдие Академията никога да не се въвлича в държавни конфликти. На която и да било страна.
Джеймс се замисли над думите му.
— Малцина от благородното съсловие приемат толкова спокойно самата идея за магьосничеството, колкото кралят и брат му. Двамата са отраснали с Кълган в бащиния им двор и затова то не ги смущава. Но виж, останалите…
— Останалите все още биха предпочели да видят как ни гонят от градове и села, или да ни видят избесени или изгорени на клади… Знам — каза Пъг. — За двадесетте години, откакто се трудим тук, много неща се промениха… И все пак колко малко неща са се променили…
След дълго мълчание Джеймс най-сетне се осмели да проговори:
— Пъг, чувствам, че в теб има нещо много особено. Долових го снощи. Какво е то?
Пъг го изгледа с присвити очи.
— Странно, че точно ти си го усетил, докато тези, които са най-близо до мен не го забелязват. — Той протегна ръка и посочи водата. В плитчините край брега се гмуркаха и пляскаха снежнобели чапли. — Красиви са, нали?
Джеймс не можеше да не се съгласи и огледа възхитен околността.
— Тук наистина е много красиво.
— Не беше така, когато за пръв път дойдох тук — отвърна Пъг. — Според легендата това езеро се е образувало от падаща звезда, оттам идва името му. Но този остров не е от охладената твърд на тази звезда, която според мен не е могла да бъде много по-голяма от ей толкова… — Той разпери ръце на две-три педи една от друга. — Мисля, че звездата е пропукала земната кора, изригнала е лава и от нея е възникнал островът. Когато за пръв път стъпих тук, островът беше скалист и гол, със съвсем рехава трева край водата и малко жилави храсти тук-там. Аз донесох всичко това, което виждаш сега — тревата, дърветата, животните. — Усмихна се широко и лицето му се подмлади още повече. — Виж, птиците сами намериха пътя си дотук.
Джеймс огледа замислено малките дъбрави наоколо и тучните ливади около тях.
— Доста сериозен труд е било.
Пъг махна пренебрежително, все едно че ставаше дума за най-обикновен фокус и попита:
— Война ще има ли?
— Това е въпросът, нали? — тежко въздъхна Джеймс. — Не, не това е въпросът. Винаги има по някоя война. Въпросът е кога и между кои държави. Ако точно аз би трябвало да кажа нещо по въпроса, то война между Кралството и Кеш няма да има, поне докато аз съм жив. Но пък едва ли точно аз бих могъл да кажа нещо по въпроса.