Нови образи: невероятните му, почти нечовешки способности в занаята на крадец. Откритието му, че съдбата му е свързана с по-значими неща, когато бе помогнал на сегашния принц и принцесата на Крондор да се скрият от похитителите си при царуването на лудия крал Родрик. Двубоят му на живот и смърт с Козодоя на покрива, когато бе спасил живота на Арута. Двете му пътешествия в Северните земи и битките за Арменгар и Сетанон, и мирът, последвал след битката, с която се пресече завръщането на Драконовите пълчища.
Сега бе станал Джеймс.
Служенето му на Арута и награждаването му, когато го издигнаха в дворцовата свита, и титлата, и по-късно втората титла, и когато го провъзгласиха за канцлер на Крондор, втори по ранг след херцог Гардан в двора на принца — всичко това премина през ума му като мъгла от приятни спомени, единствените приятни неща в живота му. Преминаха през ума му лица, някои с имена, други — безименни. Крадци, убийци, благородници и селяци. Жени. Помнеше много жени, защото твърде рано бе познал жените, прелестите им и тяхното внимание, а като издигащ се млад благородник бе имал богат избор. Но все нещо липсваше. Нещо важно. А после — нечия голота сред езерото. Тя изстискваше вода от косата си. Най-потресаващата хубост, която бе зървал.
След това — лице с бледосини очи и устни като розов цвят, току-що напъпил. Едно угрижено лице се взря в душата на Джеймс. Нещо вълшебно красиво лумна в душата му и отново му се доплака. Изпълни го тъга, смесена с безкрайна радост, и той се присви пред тези безподобно красиви и ясни очи. А те се взираха в него и виждаха всичко, и той нямаше повече тайни. Нямаше тайни! „Загубен съм!“ — проплака той и едно невръстно дете зарида пред смъртта на своята майка, и едно хлапе заплака пред гледката с една млада жена, умираща от смъртоносната стрела на убиеца, и един младеж заплака горчиво заради единствения човек, комуто се бе доверил, и един възрастен мъж заплака заради всичката стара болка и страдание, заплака заради страха от самотата, избуяла в гърдите му от часа на раждането му.
И Джеймс се събуди на брега с вик на болка и страх на устните. Изправи се рязко, вдигнал ръка над главата си като малко дете, понечило да избегне удара. Беше мокър и гол. И един глас промълви:
— Болката ще мине.
Джеймс се извърна рязко и щом го направи, ужасната болка, която го пронизваше, спря. И видя младата жена, седнала само на няколко стъпки от него. Седеше присвила нозе пред себе си, обгърнала коленете си с ръце и все още без дрехи.
Никога в живота си Джеймс не беше искал толкова отчаяно да избяга. Никое изпитание досега не го беше изпълвало с толкова неназовим ужас, както гледката на тази неземно красива жена. От очите му бликнаха неканени сълзи.
— Коя си ти? — прошепна той. И колкото му се искаше да избяга, толкова неудържимо му се дощя да е близо до тази жена.
Тя стана бавно, без да обръща внимание на голотата си, пристъпи и коленичи пред него. И в ума му прокънтя глас:
„Аз съм Гамина, Джеймс.“
Страх го скова отново и Джеймс усети, че не може да помръдне. Устните му прошепнаха сами:
— Ти проговори в ума ми!
— Да — отвърна му тя на глас. — Трябва да разбереш, че мога да виждам мислите ти, да ги усещам… — Като че ли й беше трудно да намери най-точното обяснение. — Тези думи са неподходящи. Но знам какво мислиш, освен ако не се опиташ да скриеш мислите си от мен.
Той се помъчи да се овладее, бореше се с болезнения ужас в душата си.
— Какво стана… там? — И посочи обраслия с тръстика поток.
— Мислите ти ме стреснаха и реагирах, без да мисля. Просто за да се защитя.
Джеймс вдигна ръка към главата си при спомена за внезапната болка и промълви:
— Разбирам.
А тя се пресегна и го погали нежно по бузата.
— Съжалявам. Не исках да го направя. Мога да причинявам много болка на ума. Това е един от начините да се злоупотреби с дарбата ми.
Милувката й му вдъхна увереност и в същото време ужасно го обезпокои. Ужасяваща тръпка го прониза от гърдите до слабините и той попита тихо:
— Коя си ти?
Тя се усмихна и всякаква болка и страх го оставиха.
— Аз съм Гамина. Дъщерята на Пъг и Катала. — След това се наведе към него и леко го целуна по устните. — Аз съм онази, която търсеше, и ти си този, когото търсех.
Джеймс усети, че го обзема палеща страст, но заедно с нея отново го прониза неустоим страх. Познал неведнъж женските прегръдки, той внезапно се почувства като недорасло момче след първия откраднат миг на любов. И от устата му излязоха нечакани думи, слова, които никога не беше мислил, че е способен да изрече:
— Страх ме е.
— Не се бой — прошепна му тя.