— Хайде де, не стойте така! Помогнете на стареца. Коленете ми са по-древни от сътворението!
Ерланд помогна на стария чародей да се изправи и Кълган се надигна, с една ръка опрян на рамото му, а с другата — на тоягата.
— Ще дойда с вас до сала. Доколкото разбирам, сте тръгнали да се прехвърлите на брега, за да си потърсите белята. Момчетата на вашата възраст винаги си търсят белята.
— А заклинанието? — подсети го нетърпеливо Боррик.
Старецът се засмя.
— Знаете ли, когато дядо ви беше малко по-голям от вас, и той беше точно толкова нетърпелив. Когато очакваше отговор, искаше да го получи веднага, по дяволите. Доста години трябваше да изтекат, докато се научи да го преодолява. Баща ви имаше същата слабост, но поне я прикриваше по-добре. Арута винаги е бил от най-добрите, които съм познавал, в осъзнаването на границите.
— Е, да, той го умее това, освен когато става дума за нас двамата — каза Ерланд.
Кълган изгледа и двамата с убийствен поглед и изсумтя:
— Границите? Какво могат да знаят две разглезени момчета като вас за границите? О, може да сте се понаучили да въртите сабите, но границите? — Старецът спря и се подпря на тоягата си, потупа челото си с пръст и изсумтя: — Това. Мозъкът ви. Когато впрегнете всичките си способности, за да се справите с един проблем, да подложите на изпит всяко мислимо решение в ума си и все пак да не можете да се домогнете до решението, едва тогава ще разберете за какви граници говоря.
— Татко все ни разправя, че си бил един от най-взискателните му учители — каза с усмивка Ерланд.
— Ха! — изсумтя Кълган. — Виж, отец Тъли, това му се викаше взискателен учител. — Старецът зарея поглед в далечината, унесен в спомени, след което продължи: — Колко жалко, че така и не го помните. Бяхте бебета, когато почина. Трагична загуба. Един от най-великолепните умове, които познавах… въпреки че беше жрец — добави той: явно не можеше да устои да се заяде с вечния си опонент в споровете дори след смъртта му, но и очевидно изпитваше тъга, че вече го няма.
— Вие пошегувахте ли се за заклинанието над Джими? — попита Боррик.
— Много си млад, млади ми принце — въздъхна Кълган, удари го закачливо с тояжката по бедрото и добави: — Още не са ти познати и половината неща в този живот.
— Оу! — извика Боррик и отскочи.
Ерланд се засмя, но Кълган шибна и него по прасеца и рече:
— Така, да сте наравно.
Братята се престориха, че ги е заболяло много, а Кълган продължи:
— А сега малко по-сериозно и внимавайте какво ще ви кажа. Много съм стар вече и не мога да си губя времето да повтарям.
И след като близнаците спряха да подскачат и да охкат, Кълган заговори:
— Заклинанието, за което ви говоря, не може да се научи, нито да се обясни. Не е като магиите, които човек може да приложи, когато му скимне. Това е магия, с каквато боговете са дарили едва малцина мъже и жени. То е магията на любовта, така дълбока и съкровена, че познаеш ли я, нищо не може да те върне назад. — Очите му отново затърсиха далечни хоризонти и старецът продължи: — Вече съм толкова стар, че трябва здраво да се потрудя, за да си спомня снощните си сънища. Но понякога момчешките ми спомени ме спохождат така ясно, че сякаш се е случило току-що. — Той се загледа в Боррик, сякаш търсеше в лицето му нещо познато, помълча малко и продължи: — Дядо ти беше подвластен на страстта, както и чичо ти. Също и баща ви, въпреки че ще ви е трудно да го доловите в него — запленен беше от майка ви още в мига, в който се срещнаха, макар да беше толкова задръстен, че сам не го разбра. А леля ви Карлайн бе решена да се омъжи за вуйчо ви Лаури само няколко дни, след като го срещна. Вижте, работата е в това, че когато пораснете, ще изпитате нужда в себе си, копнеж, който не ще задоволите с натискането на щерки на плетачи на рибарски мрежи по селските пивници, колкото и да са розови бузките им и да е сладък смехът им, колкото и да са нежни милувките им. А и копринените постели на благородните дами ще загубят лъскавината си.
Боррик и Ерланд се спогледаха и Ерланд каза:
— Май доста време ще трябва да мине дотогава.
Кълган отново го шибна по прасеца, за да млъкне.
— Няма да ме прекъсваш! Изобщо не ме интересува, че си принц. Знаеш ли колко по-добри мъже от теб съм пердашил, и с по-висок ранг? Сам чичо ти, кралят, беше посредствен ученик и неведнъж е опитвал силата на ръката ми. — Кълган въздъхна. — Та докъде бях стигнал? Ах, да, истинската любов. Когато поостареете, ще разберете, че страстта се усилва и нуждата от истинска близост става все по-дълбока. Баща ви го разбра, Карлайн го изпита, чичо ви Мартин — също. Само кралят — не.
— Но той обича кралицата. Сигурен съм — каза Боррик.