— О, по свой начин да, разбира се. Тя е чудесна жена и не съм чувал нито един човек да е казвал обратното, но на света съществува и друга обич — тази, която вашият барон Джеймс откри преди малко. Сега той се е променил, не се съмнявайте в това. Само гледай и се учи, Боррик. С малко късмет може би ще разбереш това, което е възможно и да не изпиташ.
Боррик въздъхна и сведе поглед към земята.
— Защото ще ставам крал, нали?
Кълган кимна.
— Точно така. Не си чак такъв задръстеняк, за какъвто те взех. Ти точно ще трябва да се ожениш за доброто на държавата. О, несъмнено ще имаш много възможности да задоволиш сърбежа си с дами от най-различен ранг, които ще ти се отдават с охота. Зная, че чичо ви е дал живот поне на половина дузина ваши братовчеди, родени в грешна постеля. Когато всичко свърши, немалко от тях ще се издигнат до висок ранг. Но това не е същото. А виж, Джеймс е намерил онази личност, която боговете са поставили тук, за да направи живота му пълен. Нито за миг не се съмнявайте, че това не е било предопределено от съдбата, и не си помисляйте, че просто са го хванали неподготвен. Това, което на вас ви се струва прибързан акт и плод на припряно безразсъдство, всъщност е осъзнаване на нещо толкова дълбоко, че само който го е изпитал, може да го разбере. Е, разбрахте ли ме?
— Трябва да го оставим на мира, така ли? — каза Ерланд.
— Точно така — отвърна Кълган доволно, усмихна се и изгледа принца за миг. — Знаете ли, вие двамата изобщо не сте били толкова тъпи, колкото изглеждате. Кръвта в края на краищата ще си каже своето, предполагам. Сега обаче най-вероятно ще забравите всичките ми приказки само пет минути след като намерите някоя пивница с игра на карти и две щедро надарени от природата слугинчета, които гледат да измъкнат някой подарък от двама млади благородници.
— Но с малко късмет, в някой критичен миг в живота ви ще си спомните какво съм ви говорил — продължи Кълган. — И това ще ви помогне да вземете решението, което се налага, както за самите себе си, така и за доброто на държавата.
Боррик сви рамене.
— Напоследък май всички са се наговорили постоянно да ни напомнят за задълженията ни.
— И така е редно. — Кълган изгледа момчетата. — Ти си сложен да седиш на висок стол, Боррик, а ти — само една стъпка под него, Ерланд. Цялата власт на ранга ви не ви се дава заради простичките ви лични удоволствия и забава. Те се заплащат с цената на ужасни жертви. Дядо ви ги направи, както и чичо ви, и баща ви. Духовете на много мъже, загинали под негова команда, обитават нощите му. И макар всички тези мъже да са загинали драговолно в служба на своя крал и на своя принц, все пак смъртта им е тежко бреме за Арута. Ето какъв е вашият баща. И когато пораснете, ще го разберете много по-добре.
Двамата братя не отвърнаха нищо. Кълган се извърна към огромното здание на Звезден пристан и каза:
— Става студено. Ще ида да се постопля някъде. Пък вие вървете да си дирите белята. — Кълган тръгна, после спря, обърна се и добави: — И внимавайте с рибарчетата. Само да посегнете на някоя от невестите им, ще наизвадят ножовете си за кормене преди да са се сетили, че сте кралски издънки. — Старецът изгледа продължително близнаците и въздъхна: — Пазете се, момчета.
Боррик и Ерланд погледаха мълчаливо как старият магьосник открета към Академията, а после продължиха към сала.
— Какво си мислиш? — попита Ерланд.
— За това, което ни каза ли? — Боррик сви рамене. — Мисля, че вече е изкуфял.
Ерланд кимна и двамата дадоха знак на салджията, че искат да ги превози до мамещите ги светлини на града.
Гамина и Джеймс крачеха мълчаливо по брега в топлата, ароматна вечер. Джеймс се чувстваше едновременно изпълнен с живот и изтощен. За своите тридесет и седем години не беше споделял почти нищо от личните си тайни с никого. Истинската интимност и близост с някого му се струваше невъзможна, но в Гамина бе намерил личност, способна да превъзмогне доскорошните непоклатими прегради на душата му. Не, не беше точно така. Нищо не беше превъзмогвала тя. Просто бе намерила врата, която отдавна я беше чакала, отворена само за нея.
От юг задуха прохладен, изпълнен с благоухание вятър, понесъл аромата на далечните градини и поля из Долината на сънищата. На изток изгря средната луна, меден диск сред тъмнината на настъпващата нощ. Джеймс погледна бъдещата си съпруга и се възхити на извивката на шията й, на светлата й коса, заплувала из въздуха покрай лицето и раменете й като бял ореол, прошарен с тъмните нишчици на здрача. Светлите й очи се взряха в него, после тя се усмихна и душата му се възрадва.