Пъг се усмихна.
— Съгласен е той, не се безпокой. По този въпрос двамата с дъщеря ми са в пълно съгласие.
Устните на Арута се извиха в характерната му полуусмивка.
— Разбирам. Все още помня чувството, което изпитах към Анита, когато я срещнах за пръв път. Може да се случи внезапно. Много добре. Значи ще вдигнем дворцова венчавка веднага щом Джими се върне от пратеничеството си в Кеш.
— Всъщност мислех си да го направим по-бързичко. Още повече че тя желае да ги придружи.
Арута се намръщи.
— Не бих казал, че одобрявам. Джеймс сигурно не те е предупредил за опасностите…
— Имам пълна представа за възможните опасности, Арута — прекъсна го Пъг. — Но смятам, че ти нямаш представа за дарбите на дъщеря ми. Твърде много знам за това, което става напоследък в Кеш. Тя само ще помогне на синовете ти и на цялата мисия, ако възникне някаква неприятност.
Арута се замисли за миг, после кимна.
— Предвид това, че ти си бащата на момичето, предполагам, че притежава някакви способности, които може да се окажат от полза, ако се наложи. Добре, да направим тогава така. Оженете ги толкова бързо, колкото прецениш, а после, като се върнат, ще вдигнем дворцова сватба и празнично пиршество в тяхна чест. Жена ми и дъщеря ми никога няма да ми простят, ако им откажа подобен повод да покажат новите си тоалети. Ще трябва да направим и двете неща.
Джеймс се изненада.
— Дворцова сватба?
Арута кимна отсечено.
— Гамина е осиновена кралска братовчедка — освен ако не си го забравил — както и цялото семейство на Пъг. Нашият братовчед Уили един ден ще бъде херцог на Звезден пристан. Следователно ти се жениш във фамилията. — След което въздъхна насмешливо и добави: — Въпреки че от тази мисъл ме побиват тръпки.
— Благодаря ти, Арута — отвърна Пъг, видимо развеселен от закачката.
— Няма за какво, Пъг. А-а… Джими — каза принцът и се усмихна.
— Да? — отвърна Джеймс също с усмивка.
— Дано да си толкова щастлив в брака си, колкото съм аз.
Джеймс кимна. Макар Арута да беше сдържан човек, Джеймс помнеше как преди години Анита бе на ръба на смъртта и споменът за скръбта на Арута го опари. Едва малцина освен него знаеха колко дълбока е любовта на принца на Крондор към неговата принцеса.
— Мисля, че ще бъдем щастливи.
— Тогава имам един дар за теб, подарък преди сватбата. — Арута отвори малкото ковчеже върху писалището си и извади от него един свитък. — Ще ти го връча когато се върнеш, но сега…
— Мога да му го прехвърля, ако желаеш, Арута — прекъсна го Пъг.
Дори принцът да се изненада от това предложение, не го издаде, а само каза:
— Ако обичаш.
Пъг махна с ръка, притвори за миг очи и документът изчезна от ръката на Арута и се появи в неговата. Очите на Арута се разшириха — единственият признак на изумлението му, че чародеят наистина е способен да премести свитъка на толкова голямо разстояние само за миг.
Пъг го подаде на Джеймс и каза:
— За теб е.
Джеймс разгъна свитъка, прочете го и се ококори.
— Но с това ставам граф! И кралски съветник.
— Бездруго щях да ти го връча, когато се върнеш, Джеймс. Заслужил си тази титла. Владенията и доходите ще обсъдим, когато се върнеш в Крондор. Също така ще поемеш задълженията на канцлер на Западните владения, щом Гардан се оттегли.
Джеймс се ухили и Пъг и Арута веднага си спомниха за малкия крадец, какъвто беше бил някога.
— Благодаря, ваше височество.
— Е, сега ме оставете да си върша работата — каза Арута.
— Желая ви лека вечер, ваше височество — рече Пъг.
— Лека вечер и на вас, ваша светлост. И на вас, графе.
Пъг махна с ръка и образът на принца се стопи.
— Удивително — каза Джеймс. — С този фокус… — Погледна пергамента в ръката си. — С това… цели армии…
— Тъкмо поради това трябва да поговорим и за други неща освен за сватбата, Джеймс. — Пъг се премести до една маса и посочи каната на нея. Джеймс напълни два бокала с чудесно гъсто червено вино със силни подправки. Отпиха и Пъг седна и посочи на Джеймс да заеме стола срещу него. — На Звезден пристан не бива никога да се позволи да се превърне в инструмент на една или друга държава. Възнамерявам да предотвратя това. Виж, синът ми няма да наследи титлата херцог на Звезден пристан. Мисля, че ще предпочете кариерата на професионален воин. Управлението на този остров, след като аз си замина ще се предаде на двамата мъже, с които се запознахте на идване, Ватум и Корш, и ще бъде избран още един. Триумвират от магьосници, от които ще зависи добруването на хората тук. По-късно те могат да разширят състава на този съвет, ако сами решат. Но Луам няма вечно да седи на трона, а аз не бих дал силата на Звезден пристан в ръцете на някой като лудия крал Родрик. Познавах го. Ако той бе имал възможността да прибегне до мощта на магьосници като тези, които са събрани тук, щеше да настане истински ужас. Също така си спомням добре хаоса, предизвикан от магьосниците на Келеуан, които предпочетоха да изпълняват повелите на Властелина на войната по време на Войната на разлома. Така че Звезден пристан трябва да остане политически необвързан. Завинаги.