Джеймс стана и рече:
— Като благородник на Кралството се опасявам, че намерението ти граничи с измяна. — Направи няколко стъпки към един от отворените прозорци и се загледа в нощта навън. После се усмихна. — Но като човек, който се е научил да мисли самостоятелно още от ранна възраст, горещо приветствам мъдрото ти решение.
— Тогава навярно ще разбереш и защо се надявам, че ще останеш един глас на разума в Съвета на лордовете.
— Малък глас — отвърна Джеймс, — но глас, който ще се постарае да защитава твоята позиция. — След това добави: — Все пак ще се опитам да накарам останалите да разберат. Но сигурно разбираш, че мнозина ще са на мнение, че след като не си очевидно лоялен на Кралството, най-вероятно си негов враг, нали?
— Знам — каза Пъг. — Дай сега за други неща. Ще поканим един жрец от селището на брега — на самия остров няма представители на нито един от храмовете, а отношенията ни с онези, които практикуват жреческа магия, са, как да го кажа, не съвсем сърдечни.
Джеймс се усмихна.
— Бъркаш им се в работата.
Пъг въздъхна.
— Мнозина мислят точно така. Във всеки случай единствените жреци, които съм признавал за разумни хора, са или мъртви, или далече. Боя се, че колкото повече расте силата ни тук, толкова повече растат и подозренията на великите храмове в Риланон и в Кеш. Но отец Мариас от малкия параклис на Килиан в селището е свестен човек и ще се съгласи да проведе церемонията. — Пъг се усмихна широко. — Да не говорим, че с преголяма охота ще се съгласи да участва в празничното пиршество.
Джеймс се засмя и мисълта за предстоящия брак с Гамина го изпълни едновременно с възхита и с наслада.
— Не очаквам да разбереш това, което ще ти кажа сега — продължи Пъг сериозно. — Но ако дойде ден, в който да ти се наложи да се изкажеш в моя защита, кажи следното: „Последната истина е, че не съществува никаква магия.“
— Не разбирам — отвърна Джеймс.
— Просто го запомни. Ако разбираше какво имам предвид, сега нямаше да пътуваш за Кеш. Щях да убедя Арута да те задържи тук. — Пъг изгледа изпитателно лицето на бъдещия си зет и рече: — Сега отиди да намериш дъщеря ми и й кажи, че брачната церемония ще е вдругиден. Няма причини да чакаме чак до идния шестък — бездруго вече нарушаваме достатъчно традиции.
Джеймс остави недопития бокал на масата и излезе. Когато забързаните му стъпки заглъхнаха по коридора, Пъг бавно се извърна към прозореца, погледна навън и промълви:
— Струва си всички да си дадем глътка веселие. Твърде много мрачни дни предстоят.
Цялото градче на Звезден пристан, както и повечето хора от брега, успели да дойдат на острова, стояха в кръг около жреца. Той се усмихна и подкани Джеймс и Гамина да се приближат и да застанат пред него. Беше розовобузест мъж и приличаше на така и не успяло да порасне бебе, макар че косата му бе оредяла и вече побеляла. Зеленият му халат бе овехтял и омачкан, но той го носеше с гордостта на владетел. Очите му светеха от радост заради сватбата. Паството му се състоеше главно от рибари и селяни и твърде често задълженията му се свеждаха до това да ги погребва, така че по-редките сватби и посвещения на новородени на Богинята на всичко живо бяха особено радостни събития.
— Елате, чеда — рече той на пристъпващите бавно към него Гамина и Джеймс.
Джеймс беше облякъл дрехите, които си носеше за представянето си пред императрицата: светлосиня туника, тъмносин клин, черни ботуши и отгоре бяло палто, извезано със златни нишки. А на главата си според последната мода носеше голяма барета, висяща почти до лявото му рамо, със сребърно украшение и бяло перо.
До него стоеше Локлир, облечен почти като младоженеца, макар че дрехите му бяха още по-пищни, с пурпурни и златни цветове. И все се озърташе, убеден, че в тази среда новите им премени изглеждат крайно тъпо, но като че ли никой друг не го забелязваше. Очите на всички бяха втренчени в булката.
Гамина беше облякла просто скроена сиво-зелена рокля, украсена с великолепен наниз от перли около шията. Роклята й беше пристегната на кръста с широк колан, отрупан с перли и с голяма сребърна тока. Носеше и венче от цветя — традиционната „булчинска корона“.