— Други ще продължат работата, започната под мое ръководство. Ти обаче трябва да помогнеш.
— Какво мога да направя пък аз?
Пъг се усмихна малко тъжно и каза:
— Първото не би трябвало да е проблем. Обичай дъщеря ми и се грижи за нея.
— Винаги — увери го Джеймс.
— И дръж под око брат й.
— Уили е много способен офицер, Пъг. Едва ли е нужно някой да го надзирава. Очаквам след няколко години да командва гвардията на Арута.
Пъг сви рамене — съвсем бегъл намек за разочарованието му от това, че синът му не е останал да продължи пътя му.
— Второ, имам нужда от гласа ти в поддръжката на автономията на Звезден пристан.
— Съгласен.
— И не забравяй какво ти казах, когато се наложи да говориш в моя подкрепа. Тайната, която ти споделих.
— Както искаш. Ще го запомня. Макар че е странно да стоя на един остров, на който е пълно с хора, вършещи ежедневно какви ли не заклинания, и да ме карат да запомня такава безсмислица.
— Не е безсмислица. Никога не попадай в капана да преценяваш като глупост нещо, което не разбираш. Тази грешка може да те унищожи.
Скоро след това потеглиха. Докато вървяха към трите сала, чакащи да ги превозят през езерото, Джеймс погледна двамата принцове.
Боррик и Ерланд си бърбореха оживено за предстоящото пътуване, явно облекчени, че най-после ще се отърват от онова, което им се струваше нежелано спокойствие, и Джеймс се зачуди дали скоро всички няма да съжалят, че никога вече няма да го имат.
Поривът на вятъра навя щипещ очите пясък и близнаците дръпнаха юздите на конете си. Гамина огледа хоризонта и каза достатъчно високо, за да я чуят всички:
— Бурята няма да е сериозна. Небето не изглежда буреносно. Но може да се окаже досадно.
Яздеха покрай границата на пустинята Джал-Пур към Нар-Аяб, най-северния голям град в империята. Унилият пейзаж беше почти толкова лишен от живот, колкото и самата пустиня, с много редки дръвчета и храсти, а и повечето от тях растяха сгушени около малкото поточета, спускащи се от планините, наричани от кешийците „Звездните стълбове“.
Джеймс посочи конниците, които се приближаваха към тях по склона на отсрещния хълм, и каза:
— Кешийска гранична стража! Сержант! Време е да развеем пряпорците.
Сержантът даде знак на двама от гвардейците да тръгнат напред и те бързо измъкнаха сглобяемите дръжки и вдигнаха малките знамена тъкмо когато кешийските конници започнаха да се изкачват по склона, на чието било беше спряла дружината на Джеймс. Знамената бяха с различен цвят и герб — кралските щандарти на Боррик и на Ерланд.
Тъмнокожият водач на кешийците — брадата му бе посивяла от праха на пустинята — даде знак на отряда си да спре. Групата изглеждаше доста свирепо. На седлото на всеки от бойците висеше къс лък и кръгъл кожен щит; от колана на всеки от мъжете стърчеше дръжката на извит ятаган и всеки стискаше в ръка късо копие. Всички носеха торбести панталони, затъкнати във високи ботуши, бели ленени ризи, кожени елеци и метални шлемове с дълги ленени кърпи, покриващи вратовете им.
— Умно, нали? — каза Боррик на Ерланд. — Пазят им вратовете от жегата и могат да ги спуснат пред лицата си, когато вятърът стане много зъл.
Ерланд само въздъхна тежко. Здраво се потеше в този зной под тежката ризница.
Водачът на кешийския патрул подкара коня си в лек галоп напред и дръпна юздите му точно пред Джеймс. Огледа подозрително раздърпаната група, все още неубеден, че толкова мръсни и уморени пътници наистина е възможно да са кралски пратеници, после отдаде чест, без да се обръща изрично към някого — просто вдигна в ленив жест десницата си към главата с дланта напред и я остави да падне върху шията на коня.
— Добре сте дошли, лордове и… лейди.
Джеймс излезе напред.
— Аз съм Джеймс, граф на Крондор, и имам честта да ви представя Техни кралски височества принцовете Боррик и Ерланд.
Двамата принцове кимнаха, водачът на кешийския патрул отговори със също толкова небрежно кимване.
— Аз съм сержант Рас-ал-Фави, милорд. Какво е довело благородници като вас в това мизерно място?
— Пътуваме към град Кеш за юбилея на императрицата.
Сержантът сви рамене в знак, че делата на боговете са непонятни за смъртните, както и делата на благородниците не са напълно смислени в очите на простите войници.
— Знатни особи като вас би трябвало да тръгнат на такъв път с по-… величава свита.
Вятърът се усили и конете почнаха да пристъпват на място и да цвилят. Джеймс повиши глас да надмогне шума.
— Решихме, че ще е по-добре да се придвижим бързо и без показ, сержанте. Надига се буря. Ще може ли да продължим?