Мъчеше се да разбере какво става, но не можеше да види нищо освен блъскащи се и сипещи люти проклятия сенки. В следващия миг по-скоро усети, отколкото чу нещо зад гърба си, сниши се и ударът, насочен да разцепи черепа му, го забърса по слепоочието. Боррик падна тежко и се опита да се претърколи по-надалече от ездача, който го беше изненадал откъм гърба, надигна се на колене и почти успя да се изправи, но конят го блъсна, повали го и конникът скочи от седлото, застана над принца и го изрита по главата.
Джеймс пришпори коня си, за да пресрещне един от бандитите, втурнал се към товарните коне. Доколкото беше видял, бяха пострадали двама от войниците, а Локлир тъкмо довършваше един от нападателите. За миг Джеймс се озова сред остров на относително спокойствие в суматохата на битката, огледа се да разбере къде са се дянали двамата принцове и зърна Ерланд, който тъкмо събаряше със здрав удар по главата един от разбойниците. Но Боррик не се виждаше никакъв.
През дивия вой на пясъчната буря Джеймс чу командата на Локлир:
— Към мен!
Джеймс пришпори коня си и препусна към него. Раздадоха се бързи команди и скоро обърканата допреди малко тълпа отново се превърна в добре обучена част на най-добрите конници на Кралството, готови да отблъснат атаката на разбойниците.
Нападателите връхлетяха отново и сега вече битката се разгоря с пълна сила. Свирепи псувни, ревове и писъци на болка прорязаха непрестанния вой на бурята. И Джеймс отново изпита омайващата смесица на възторг и страх, непреживявана след битката за Сетанон. Замахна срещу един от ездачите, повали го, а бурята се усили, още по-яростна. Всичко се превърна в безумен вихър от прахоляк и шумове. Сражаваха се почти слепешком и напразно се мъчеха да покрият лицата си с кърпи и с ръкави — единственото спасение бе да извърнеш гръб на бурята. Вятърът изпищя още по-диво, след което позатихна.
Нечие изненадано изпъшкване и хъхрещият звук на кръв, изпълнила нечие гърло, зяпнало да си поеме дъх, бяха последвани от дрънченето на стомана в стомана и отново хора се впуснаха в безумен порив да избиват други, непознати им хора.
След което бурята се развилня безумно и всички забравиха за битката, защото да отвориш очи значеше да рискуваш да ослепееш. Покрил лицето си, Джеймс извърна коня си с гръб към вятъра, съзнавайки съвсем ясно, че оставя тила си незащитен, но нищо друго не можеше да се направи. Донякъде го утешаваше това, че и останалите ездачи са не по-малко заслепени от него.
Вятърът отново стихна и Джеймс бързо обърна коня си, за да срещне възможния нападател. Но като призраци в кошмарен сън, конниците бяха изчезнали сред бурята.
— Ранен ли си? — подвикна му Локлир.
Джеймс махна с пръст, че не е, и попита за Гамина.
— Беше с товарните животни. Боррик отиде при нея.
После гласът на Гамина прозвуча в главата на Джеймс. „Тук съм, мили. Не съм ранена. Но Боррик и един от стражите бяха отвлечени от нападателите.“
— Гамина казва, че принц Боррик и един гвардеец са отвлечени! — извика Джеймс.
— Нищо не можем да направим, докато бурята не спре.
Джеймс се опита да погледне през прашната мъгла, но нищо не се виждаше на повече от десет стъпки. Наистина не можеха да направят нищо, освен да изчакат.
Грубият ритник в ребрата го върна в съзнание. Вятърът продължаваше да пищи свирепо и пясъчната буря се вихреше с пълна сила, но в долчинката, където разбойниците бяха намерили подслон, беше сравнително спокойно. Боррик се надигна с усилие на лакът и разбра, че ръцете му са стегнати с някаква странно изработена верига.
До него овързан с въжета лежеше в безсъзнание един от стражите от отряда. Петната засъхнала кръв по косата му показваха, че е получил жесток удар по главата. Нечия груба ръка сграбчи Боррик за брадичката и рязко извърна лицето му нагоре — сигурно беше мъжът, който го беше изритал. Беше слаб, брадата му беше много късо подстригана, почти като неколкодневна небръсната четина. Главата му беше покрита с тюрбан, който преди време трябваше да е изглеждал фин, но сега беше захабен и въшлясал. Носеше груби панталони, туника и високи ботуши. Над рамото му стърчеше друг мъж, навлякъл прост кожен елек на голи гърди. Главата му беше бръсната, освен дългия кичур, падащ от темето, а на лявото му ухо висеше голяма златна халка. Очевидно беше от Гилдията на търговците на роби от Дърбин.