Първият мъж кимна към Боррик, след което погледна войника с окървавеното лице и поклати глава отрицателно. Търговецът на роби дръпна грубо Боррик да се изправи, а мършавият извади кама и преди Боррик да разбере какво възнамерява да прави, преряза гърлото на изпадналия в несвяст войник.
— Никакви хитрини, вещер — прошепна дрезгаво в ухото на Боррик търговецът. — Тези вериги или ще ти спрат магията, или търговецът Москатони ще ми гризне камата за вечеря. Изчезваме преди приятелчетата ти да са ни намерили. Само да гъкнеш и ще те убия. — Говореше на севернокешийски диалект.
Боррик, все още зашеметен от удара по главата, само кимна немощно. Мъжът го повлече към групата конници, които ровеха из вързопите с багаж, и попита:
— Какво намерихте?
— Женски парцали, малко сушено месо и пити. Ама къде е златото, дето ни го обещаха?
Мършавият, който явно им беше водачът, изруга.
— Тоя Лейфи ще го убия! Каза, че били благородници и носели злато за императрицата.
Търговецът на роби поклати глава, сякаш беше очаквал да ги сполети това разочарование.
— А вие мислете с главите си, вместо да вярвате на глупци. — Огледа се и продължи: — Бурята отминава. Само на няколко крачки сме от спътниците на тогова. — Посочи с глава Боррик. — Трябва да се махаме.
— Слушай, Касим, аз съм главатарят тук — каза мършавият. — Изглеждаше готов да избухне. — Аз казвам кога да вървим и кога да стоим.
Другият сви рамене.
— Ако останем, ще трябва да се бием, Лутен. А този път те ще са готови. Пък и по нищо не личи, че ще намерим злато и скъпоценности.
Лутен се огледа с почти дивашки блясък в очите. Личеше, че е човек със свиреп нрав, който властва над бандата си по-скоро с жестокост и заплахи, отколкото с качества на водач. После кимна към Боррик и изръмжа:
— Този го убийте и да бягаме.
Касим дръпна Боррик зад себе си, сякаш искаше да го предпази, и отвърна:
— А, не. Разбрахме се да задържа пленниците за роби. Иначе моите хора нямаше да се включат.
— Ба! — изсумтя Лутен. — Много пък са ни притрябвали. Ние си бяхме предостатъчно за тия стражи. Само дето глупакът Лейфи подведе и вас, и нас.
— Не знам кое е по-лошо, глупакът или този, който слуша глупака, но този мъж ще го задържа. Той ще си ми донесе печалба в Дърбин.
Лутен се извърна към Боррик и изсъска:
— Ти бе, къде е златото?
Боррик си придаде невинен вид и отвърна:
— Злато ли?
Лутен пристъпи към принца и го зашлеви грубо през лицето.
— Не ми се прави на ударен. Златото, което някакви благородници носели за юбилея на императрицата.
Боррик реши да импровизира.
— Благородници ли? А, вярно, подминахме едни благородници по пътя. Двама ли, трима ли благородници бяха, със стражи, отиваха към някакъв хан. „Дванадесетте стола“, струва ми се. Ние… ние с търговеца на кожи избързахме…
Лутен изкрещя от яд и двама от мъжете наблизо стреснато стиснаха дръжките на сабите си.
— Тихо — рече Касим.
Лутен се извърна рязко, с кама в ръката, и я насочи към гърдите на Касим.
— Не ми заповядвай! — После пак се обърна към Боррик. — Този тук нещо ме лъже и аз ще получа много повече от тия скапани ботуши заради тримата мъже, които изгубих! — Боррик погледна надолу и видя, че ботушите, които беше спечелил на комар, са на краката на Лутен. — И освен това ще изтръгна истината от него. — Вдигна камата, за да я забие в Боррик, но изведнъж се вкочани, на лицето му за миг се изписа тъжно, почти извинително изражение, след което главатарят падна на колене.
Касим издърпа камата, която току-що беше забил в гърба му, сграбчи го за косата и каза:
— Никога повече недей да ме заплашваш, глупак такъв. — Дръпна рязко главата на Лутен назад, клъцна шията му и от раната швирна фонтан от кръв. — И никога не се обръщай с гръб към мен. — Очите на Лутен се оцъклиха и Касим го пусна да падне в краката на Боррик. — Това да ти е за урок в следващия живот.
Обърна се към другите от бандата на Лутен и заяви:
— Сега аз съм водачът. — Възражения не последваха. Той се огледа и посочи една яма в дъното на долчината. — Хвърлете го ей там. — Двама от мъжете надигнаха Лутен и го хвърлиха в ямата. — И другия. И ги затрупайте с камъни.
После се обърна към Боррик и каза:
— Ако не ми създаваш неприятности, ще живееш. Иначе ще умреш. Ясно?
Боррик кимна. Касим се обърна към останалите и заповяда:
— Тръгваме веднага. Към Оазиса на скършените палми.