— Какви са ти уменията?
Търговецът на роби стърчеше над Боррик, скръстил ръце на гърди. Младежът едва си поемаше дъх. Беше тичал вързан зад един от конете с часове, докато стигнат този странен оазис, обграден от дънерите на три скършени палми, пострадали от опустошителна буря явно преди много години.
— Какви умения? — отговори Боррик на кешийски.
— Номера някакви. Какви магии правиш?
Боррик разбра. Търговецът на роби го беше взел за магьосник от Звезден пристан, с което се обясняваха възпиращите магии белезници. За миг му се дощя да обясни кой е, но мисълта как баща му ще получава искания за откуп го спря.
Мъжът замахна и го удари през лицето.
— Слушай, вещер, нямам време за нежности с тебе. Твоите хора са само на няколко часа след нас и несъмнено ще те търсят. А и да не таят чак толкова любов към теб в сърцата си, все пак наоколо е пълно с имперски патрули. Трябва да се махнем далече оттук, и то бързо.
— Касим, защо просто не вземеш да го убиеш и да го оставим тук — обади се един от разбойниците. — Никой няма да ти даде и една жълтица за магесник на тържищата за роби. Вземеш ли си за роб вещер, само беля ще си навлечеш.
— Сега аз водя тая банда — каза Касим. — Аз решавам кого ще убиваме и кого ще водим на пазара.
— Чакайте. Аз не съм магьосник — каза Боррик. — Този халат го спечелих на покер.
Разбойникът поглади замислено тъмната си брада.
— Лъже. Това е някакъв магеснически трик, за да му махнем белезниците и да ни избие с магиите си. Аз викам, дай да го убием веднага…
— А аз пък викам, че ако не млъкнеш, ще оставим още една мърша за храна на лешоядите. Веднага щом конете се напоят и отдъхнат, тръгваме пак. Трябва да се отдалечим колкото се може повече от ония войници. — Обърна се към Боррик. — Намерихме няколко хубави джунджурийки в дъното на багажа, магьоснико. Дамата, с която яздеше, е имала, оказа се, достатъчно злато, за да платя на тези главорези. Но ти си моята плячка.
— Казах ти вече. Не съм магьосник.
— Е, може да не си магьосник, ама не си и войник. За да тръгне човек без оръжие покрай Джал-Пур, трябва да е или с много стражи, или с много силна вяра. Вярата е за жреците, какъвто ти не си. На глупак не ми приличаш, макар че не съм от тия, дето съдят от пръв поглед. — Превключи от кешийски на кралски и попита: — Я кажи, откъде си?
— От Крондор. Но много съм пътувал.
— Като те гледам, си почти момче. Кешийския го говориш като знатна особа, а и кралският ти не е по-лош. Щом не си заклинател, какъв си тогава?
— Аз съм… учител. Зная няколко езика. Мога да чета, да пиша и да смятам. Знам история и география. Мога да кажа наизуст родословието на краля и на императрицата, имената на по-важните благородници, на повечето търговски къщи…
— Достатъчно! — прекъсна го Касим. — Убеди ме. Даскал значи, а? Ами добре, ще се намерят богати хора, на които им трябват роби, които да учат децата им. Ако умреш, нищо не печеля от тебе, даскале. Но да знаеш, че не съм от търпеливите. Не ми създавай неприятности и ще живееш. Създадеш ли ми неприятности, смачквам те като гнида. — После викна: — На конете! Тръгваме за Дърбин!
Глава 6
Дилема
— Боррик! — Ерланд надвика все още виещия вятър.
Възбудената кобила подскачаше и цвилеше, уплашена от писъците на вятъра, въпреки че беше добре обучена, но Ерланд я държеше здраво.
— Боррик!
— Трудно е да се съсредоточа при този вятър, но има някакви мисли, които идват от… там — каза Гамина, покри лицето си с лакът и се обърна на запад.
— Боррик ли е? — попита Локлир, който стоеше до Джеймс и жена му.
— Не. Съжалявам — каза тя. — Не познавам тези хора, но никой от умовете, които успях да докосна, не е неговият. Когато се опитам да се съсредоточа върху онова, което си спомням като негови мисли по време на битката…
— Не става нищо — довърши Джеймс.
— Ако е много далече, не бих могла да го усетя. Възможностите ми са ограничени от силата и подготовката на ума на другия. С баща си мога да говоря от сто мили, а той може да ми говори от невероятни далечини. Но онези, които ни нападнаха, са само на неколкостотин стъпки оттук; хващам образи и откъслечни думи, свързани с битката. — И тя добави с тъга: — Но от Боррик не мога да доловя нищо.
— Моля се само боговете да го опазят жив — промълви Джеймс.
Още цял час продължи да вие вятърът, а Ерланд обикаляше и обикаляше във все по-широки кръгове и напразно викаше брат си. После, също толкова внезапно, колкото бе задухал, вятърът спря и в последвалата тишина дрезгавите му викове се понесоха над пустинята:
— Боррик! Боррик!