Локлир даде знак на командира на отряда да докладва и офицерът каза:
— Трима загинали или липсващи, милорд. Други двама са тежко ранени. Останалите са в добра форма и готови.
Джеймс обмисли набързо възможностите и каза:
— Вие оставате тук с Ерланд и претърсвате района, но без да се отдалечавате много. Аз ще взема двама души и ще отида до хана „Дванадесетте стола“ да видя дали онзи кешийски патрул може да ни помогне да намерим Боррик. — Огледа се и добави: — Представа нямам откъде да започнем търсенето.
През следващите няколко часа на Локлир му се наложи да впрегне цялата си способност за убеждение, примесено с не съвсем безобидни заплахи, за да сдържи Ерланд да не се отдалечава в пустинята. Младият принц неудържимо напираше да търси брат си, да не би да лежи някъде в несвяст, само на няколко крачки, в някое дере или долчинка, и да има нужда от помощ. Локлир прати хората си да претърсят района, като остави двама души да пазят импровизирания бивак, в който Гамина се грижеше за ранените.
Най-сетне Джеймс се върна с кешийския патрул. Сержант Рас-ал-Фави бе явно недоволен, че са му прекъснали почивката и че началниците му може да преценят, че е виновен за допуснатата в неговия район разбойническа атака. Искаше му се да разкара тези проклети поданици на Кралството, но възможността от международен инцидент между империята и най-големия й съсед бе достатъчна причина да потисне раздразнението си и да помогне в издирването на изгубения принц.
Опитните му следотърсачи бързо откриха долчинката, в която се бяха крили бандитите, и цялата група се събра там. Единият кешиец донесе някакъв ботуш, чиято пурпурно-жълта окраска не можеше да се сбърка с нищо, посочи камарата камъни и рече:
— Само това намерих. Никой не може да оцелее под толкова камъни.
Ерланд мълчеше потресен, а Джеймс попита:
— Можем ли да го изровим?
Кешийският съгледвач поклати глава.
— Няма смисъл, милорд. Който е отдолу, е мъртъв и погребан.
— Искам да бъде изровен — рече Ерланд.
— Разбирам — каза Джеймс. — Но…
Ерланд го прекъсна.
— Не, не разбираш. Онзи отдолу може да не е Боррик.
— Знам какво изпитваш… — почна и Локлир.
— Не — каза Ерланд. — Не знаеш. — И се обърна към Джеймс. — Не знаем дали Боррик е долу. Може да е изгубил ботуша си по време на боя. Може да е пленник. Ние просто не знаем дали онзи долу под камъните е той.
— Гамина, има ли някаква следа от Боррик? — попита Джеймс.
Гамина само поклати глава.
— Мислите, които засякох по-рано, идваха оттук. Но в тях не долових нищо познато.
— Това не доказва нищо — непреклонно каза Ерланд и пак се обърна към Джеймс. — Знаеш колко силна е близостта между двама ни. Ако той беше загинал, аз… щях да почувствам нещо. — Огледа каменистия пейзаж и добави: — Той е някъде наоколо. И аз ще го намеря.
— И какво смятате да направите, милорд? — попита кешийският сержант. — Да тръгнете сам из тази пуста земя без вода и храна? Може да не прилича на такава, но си е точно толкова пустиня, колкото и Джал-Пур. Отвъд ей онази верига хълмове нагазвате в пясъците и ако не знаете накъде точно е Оазисът на скършените палми, няма да можете да преживеете достатъчно дълго, за да стигнете Оазиса на гладните кози. Наоколо има тридесетина места, където може да се намери вода и в няколко от тях — и плодни дървета, но можете да минете само на няколко крачки покрай повечето, без изобщо да ги забележите. Вие просто ще умрете, милорд.
Сержант Рас-ал-Фави извърна коня си натам, откъдето бяха дошли, и каза:
— Господа, скърбя за вашата загуба, но дългът ме зове да продължа и да издиря онези, които нарушават мира на империята. Когато приключа с този патрул, ще изготвя рапорт за инцидента. Ако пожелаете, мога да ви оставя съгледвач и да продължите търсенето. Когато решите, че нищо повече не може да се направи, той ще се върне при мен. — Посочи на юг и добави: — Пътят продължава покрай склоновете на Звездните стълбове към град Нар-Аяб. По този маршрут поддържаме много станции и патрули. Между тези станции и вътрешността на империята се движат много куриери. Пратете вест за пристигането си и управителят на Нар-Аяб ще ви посрещне. Оттам ще прати конен ескорт да ви защити, докато стигнете столицата. — Пропусна да уточни, че ако това беше станало в самото начало, бандитите изобщо нямаше да могат да ги изненадат. — А когато му дойде времето, императрицата, благословена да е дано, ще заповяда да извадят вашия принц и да го върнат в родината му за прилично погребение. Дотогава мога само да ви пожелая боговете да ви закрилят по пътя.
Махна им с ръка, смуши коня си и поведе дружината си. Джеймс се обърна към останалия до купчината камъни съгледвач и попита: