— Ти какво ще кажеш?
Кешиецът огледа още веднъж следите.
— Били са много. Имало е убийство, ето там. — Той посочи едно тъмно петно на вече изсъхналата земя.
— Убийство? — каза Локлир. — Откъде си сигурен?
— Кръв, милорд — отвърна съгледвачът. — Което не би трябвало да е необичайно след тази битка, но това тук е било голяма локва, без следи от ранен, който да се е приближавал до петното. Сигурно са прерязали нечие гърло. — Посочи двете дири, издраскани в прахта, водещи от петното кръв до купчината камъни. — Това са бразди от пети, някой е бил влачен дотам преди да нахвърлят камъните. Тръгнали са на юг, към Оазиса на скършените палми.
— По какво разбра? — попита Локлир.
Войникът се усмихна.
— Това е единственото място, където могат да отидат, милорд, защото се движат през пустинята, а без товарни коне не могат да носят достатъчно вода, която да им стигне до Дърбин.
— Дърбин! — изсумтя Ерланд. — Това гнездо на плъхове! Защо ще рискуват през пустинята, за да отидат там?
— Защото — отвърна Джеймс — това е най-безопасната бърлога за всеки главорез и пират от всяка държава, граничеща с Горчиво море.
— И най-добрият пазар за роби в империята — каза следотърсачът. — Във вътрешността на империята роби има в изобилие, но тук се намират трудно. Само Кеш и Квег имат пазари за роби. В Свободните градове и Кралството тази практика е спряна.
— Не разбирам — каза Ерланд.
— Ако двама гвардейци… — почна Джеймс и бързо се поправи: — Ако Боррик и някой гвардеец са останали живи, ще донесат достатъчно печалба на пазара за роби в Дърбин, за да се изплатят разходите за това нападение. Ако ги отведат навътре в империята, парите ще са по-малко от една трета от това, което биха взели в Дърбин, и тогава водачът им ще трябва да се оправя с хората си, а това може да е опасно.
— Тогава защо Боррик просто не им каже кой е? — попита Ерланд. — Той определено е много по-ценен при откуп, отколкото би им донесъл като роб.
Джеймс огледа замислено пустата околност и отвърна:
— Ако е жив, щях да очаквам известие от разбойниците, нещо, което да ни подскаже, че е добре и че не бива да ги преследваме, и че скоро ще съобщят искането си за откуп. На тяхно място щях да постъпя точно така… Щях да се погрижа да не ме гонят въоръжени войници.
— Тези разбойници може и да не са толкова умни като вас, милорд — намеси се кешиецът. — Вашият принц, дано да е жив, може да е решил, че е опасно да им каже кой е. Могат да му прережат гърлото, за да избегнат неприятности, и да побягнат в пустинята. Може да е в безсъзнание, но да не е чак толкова тежко ранен, че да го изоставят. Възможно е да има и други отговори, милорд.
— Тогава трябва да бързаме — каза Ерланд.
— Трябва да продължим предпазливо, за да избегнем засади, милорд — каза кешиецът. — Търговците на роби се събират в оазисите или в някое от пресъхналите речни корита и правят кервани. Много банди с много разбойници докарват плячката си, за да бъде откарана в Дърбин — много повече бойци, отколкото можем да надвием, дори сержантът да беше останал — много повече, отколкото двата ни отряда могат да надвият заедно. Поне по стотина въоръжени мъже.
— Ще го намерим — възкликна Ерланд. — Не може да е умрял! — Но в думите му звучеше отчаяние.
— Ако яздим бързо, милорд, по залез ще стигнем Оазиса на скършените палми — каза кешиецът.
Джеймс нареди на двама от войниците да откарат двамата ранени до хана, където да се възстановят и да се върнат в Кралството, пресметна набързо и видя, че вече разполага само с дузина здрави войници. Глупаво положение, но нямаше как и той поведе малката група към пустинята.
Съгледвачът се върна по залез, дръпна юздите и каза:
— В коритото на Вади ал Шафра се събира керван… Стотина бойци, ако не и повече.
Джеймс изруга, а Ерланд попита:
— Някакви следи от брат ми?
— Не можах да се приближа достатъчно, за да мога да кажа, принце.
— Има ли начин да се доближим до стана им? — попита Локлир.
— Една тясна долчинка минава успоредно на коритото, а в другия край става дере, съвсем близо до стана, милорд. Четирима-петима души могат да се приближат незабелязано. Но е опасно. В отсрещния край става достатъчно плитко, за да може човек да се изправи и да огледа лагера, но също е толкова близко, че лесно може да ни видят.
Ерланд понечи да отвори уста, но Джеймс го спря.
— Не. Ти ще дрънчиш като цял оръжеен фургон с тази ризница. Ще чакаш тук.
— Аз би трябвало да отида, обич моя — намеси се Гамина. — Мога да разбера дали Боррик е в кервана, ако се доближа достатъчно.