— Може да е бил в безсъзнание.
Гамина тъжно поклати глава.
— Пак щях да усетя присъствието му. Там той… там просто го нямаше. По-добре не мога да го обясня.
— Милорд, мога да остана с вас тази нощ, но утре трябва да се върна в частта си — каза съгледвачът. — Сержантът трябва да научи за тези дърбинци. Губернаторът на Дърбин си е чист разбойник и рано или късно новината за това поредно вероломство ще стигне до Двора на светлината. Когато императрицата, благословена да е, реши накрая да предприеме мерки, ще последва жестоко възмездие. Зная, че това няма да облекчи бремето ви, но да бъде похитена особа от кралска фамилия на път за нейния юбилей е нещо много по-сериозно от престъпление. Императрицата, благословено да е името й, без съмнение ще го приеме като акт на лично оскърбление и ще предприеме действия да отмъсти.
Това ни най-малко не уталожи яростта на Ерланд и той възкликна:
— И какво? Ще накаже губернатора на Дърбин? Всичко ще свърши с едно формално извинително писмо.
— По-вероятно ще заповяда градът да бъде изгорен до основи с цялото му население, ваше височество. Или ако реши да прояви милост, сигурно ще изпрати само губернатора на Дърбин със семейството му и слугите, разбира се, при вашия крал за наказание, като пощади града. Всичко ще зависи от настроението й.
Ерланд беше толкова съсипан от потреса от явната смърт на Боррик, срещу която не бяха му останали никакви аргументи, че безразличието, с което съгледвачът описа огромната власт в ръцете на някаква си жена, не му направи впечатление. Успя само да кимне тъпо.
Джеймс, притеснен от ужасните дипломатически усложнения, които можеше да предизвика гибелта на Боррик, побърза да промени насоката на разговора и каза на кешиеца:
— Ще ви помолим да отнесете писма, които да се препратят до принца на Крондор, за да се опитаме да смекчим евентуалните затруднения между нашите две държави.
Съгледвачът кимна.
— Като човек, служещ на границата, ще го направя с удоволствие, милорд.
Джеймс кимна на Локлир да си поговорят насаме и се дръпнаха на няколко крачки настрани.
— Голяма каша се забърка — каза Локлир.
— Е, имали сме трудности и в миналото. Нали за това сме се учили — да взимаме решения.
— Предлагам да обмислим дали да не се върнем в Крондор — рече Локлир.
— Ако го направим и Арута нареди Ерланд все пак да присъства на юбилея, рискуваме да оскърбим императрицата, като пристигнем късно.
— Празникът ще продължи повече от два месеца — изтъкна Локлир. — Ще стигнем преди да е свършил.
— Все пак мисля, че ще е по-добре да пристигнем в началото. — Джеймс се озърна в тъмната нощ. — Нещо става. Не мога да се отърва от това чувство. — Опря пръст в гърдите на Локлир. — Слушай, прекалено голямо е това съвпадение, че точно нас ни нападнаха.
— Може би — съгласи се Локлир. — Но ако сме били преднамерена цел на нападението, то тогава тези, които стоят зад него, са същите, които се опитаха да убият Боррик в Крондор.
— Които и да са те. — Джеймс помълча и после каза: — Изглежда ми съвсем нелогично. Защо им е притрябвало непременно да убиват момчето?
— За да предизвикат война между Кралството и империята.
— Не, това е очевидно. Искам да кажа, защо някой ще иска война?
Локлир сви рамене.
— А защо изобщо съществуват хора, които предизвикват войни? Трябва да открием кой в империята ще се облагодетелства най-много от дестабилизирането на северните граници и това ще е нашият най-вероятен подстрекател. А това няма да можем да го направим в Крондор.
Джеймс се обърна, видя, че Ерланд стои сам, зареял тъжен поглед в нощта, и отиде при него. Заговори му спокойно.
— Трябва да превъзмогнеш това, Ерланд. Трябва бързо да надмогнеш скръбта си и да приемеш промяната на обстоятелствата, която ти наложи съдбата.
Ерланд примигна объркано.
— Какво искаш да кажеш?
Джеймс сложи ръка на рамото на младежа, стисна го здраво и каза:
— Сега ти си наследникът. Ти ще бъдеш следващият ни крал. И ще носиш на плещите си съдбата на нашето кралство. Тръгваме за Кеш.
Глава 7
Пленник
Боррик се събуди.
Остана да лежи неподвижно и се напрегна да долови нещо през суматохата от човешки гласове и звуци, неизменни за един лагер дори през нощта. За миг му се бе сторило, че някой го вика.
Седна, примигна и се огледа. Повечето пленници продължаваха да седят сгушени и притихнали около лагерния огън, сякаш топлината му можеше да прогони хладния страх от душите им. Той беше предпочел да легне колкото може по-далече от вонята на колибата, използвана за отходно място, от другата страна на гмежта от нещастници, изловени за да бъдат продадени като роби. Раздвижи се и отново изпита болката от стягащите китките му пранги; странният сребрист метал имаше свойството да възпира магическата сила на този, който ги носеше. Боррик потръпна и си даде сметка, че нощта в пустинята наистина е студена, както му бяха разправяли. Бяха му взели халата, както и ризата, и го бяха оставили само по панталон. Затътри се към лагерния огън, предизвиквайки вяли ругатни и мърморене, докато си пробиваше път сред нежелаещите да се отдръпнат от пътя му пленници, но тъй като цялата им борбеност ги беше напуснала, провирането му през тях не му навлече нещо повече от някой сърдит поглед и изсумтяна под нос ругатня.