— Пссст! Насам, млади благороднико. — Боррик отново погледна през решетките и забеляза сред рехавите сенки една дребничка фигура.
Някакво момченце, не повече от дванадесетгодишно, му се хилеше. Ако помръднеше само на няколко пръста наляво или надясно, някой от пазачите щеше да го забележи.
Боррик се огледа и забеляза двамата стражи, които бяха спрели на ъгъла и си говореха.
— Какво? — прошепна той.
— Ако отвлечете вниманието на пазачите само за миг, благородни ми господине, ще ви бъда вечно задължен — отвърнаха му с шепот.
— Защо? — попита Боррик.
— Трябва ми само миг отвличане, ваша милост.
Боррик прецени, че това едва ли ще му навлече повече неприятност от някой и друг удар заради проявената дързост, кимна, стана, отиде към двамата стражи и подвикна:
— Ей! Ние кога ще ядем?
Двамата примигнаха объркано, след което единият се озъби, тикна дръжката на копието през дървената решетка и Боррик се дръпна да не го ударят.
— Извинявам се, че попитах — рече принцът.
Изкиска се наум и размърда рамене под грубата риза, която му бяха дали да облече, надмогвайки желанието да се почеше. Раните от слънчевите изгаряния вече зарастваха от мехлема, но белещата се кожа и сърбежът го дразнеха. Следващата разпродажба на роби щеше да е след седмица и той знаеше, че ще го изкарат на площадката. Възстановяваше се бързо.
Някой го дръпна за ръкава, той се обърна и видя момчето до себе си.
— Какво търсиш тук?
Момчето го изгледа въпросително.
— Какво искате да кажете, ваше благородие?
— Мислех, че се опитваш да избягаш — прошепна му дрезгаво Боррик.
Момчето се засмя.
— Не, млади ми благороднико. Трябваше ми да ги отвлечете, което вие направихте толкова великодушно, за да мога да вляза.
Боррик завъртя очи към небесата.
— Двеста души пленници мечтаят непрекъснато да се измъкнат оттук, а аз трябва да срещна единствения луд на света, който иска да влезе вътре! Защо точно аз?
Момчето погледна нагоре, накъдето гледаше Боррик, и попита учудено:
— С кое божество говори негово благородие?
— С всички. Слушай, за какво беше цялата тази работа?
Момчето хвана Боррик за лакътя и го придърпа към другите роби, където щяха да са по-малко подозрителни за пазачите.
— Нещата са малко сложни, милорд.
— И защо се обръщаш към мен с „милорд“?
Момчето се усмихна широко и Боррик го огледа отблизо. Кръгли, зачервени от слънцето бузи и кафеникавото личице. Това, което можеше да се види от очите на момчето, присвити насмешливо, намекваше, че са кафяви или почти черни на цвят. Под качулката, няколко пъти по-голяма от главата на собственика й, се показваше рошава черна коса.
Момчето леко се поклони.
— Всички хора са по-горни от човек с такова долно потекло като моето, милорд, и заслужават почит. Дори и онези свине, стражите.
Боррик не можа да се сдържи да не се усмихне.
— Е добре, тогава обясни ми защо точно ти от всички здравомислещи хора реши да се напъхаш в нашата окаяна компания?
Момчето седна на земята и махна с ръка на Боррик да седне до него.
— Казвам се Сули Абул, млади ми господине. По занаят съм просяк. И освен това, срам ме е да го призная, съм заплашен да получа наказание от Трите. Знаете ли за Трите? — Боррик кимна. — Тогава значи знаете, че гневът им трае дълго и ръката им стига далеч. Видях един стар търговец, спрял да поспи под слънцето посред бял ден. От скъсаната му кесия бяха изпаднали няколко монети. Ако бях изчакал, докато се събуди и да рискувам да не ги забележи, щях да мога да си ги прибера от земята и никой нямаше да си помисли нещо лошо за мен. Но не се доверих на боговете, че ще му попречат да ги забележи, и предпочетох да ги прибера, докато дремеше. Но по повелята на Господарката на късмета, той, разбира се, се събуди точно в най-неподходящия момент и се развика. Един от околните ме позна, включи и името ми във виковете и ме подгониха. Сега Трите ме издирват за наказание. Къде по-добре бих могъл да се скрия, освен сред тези, които вече са осъдени на робство?
Боррик помълча малко, без да знае какво да отговори. Накрая поклати удивено глава и попита:
— А след девет дни, когато ни продадат, какво ще правиш?
Момчето отвърна със смях.
— Дотогава, благородни ми господине, отдавна ще съм се махнал.
— И къде ще отидеш? — попита с присвити очи принцът.
— Никъде, млади ми господине. Пак ще съм си в града. Защото моето прегрешение е дребно, а Трите имат да се занимават с много по-сериозни неща. В момента се решава някакъв много важен проблем, в палата на губернатора, така поне се разправя по улиците. Влизат и излизат много важни особи от Трите, както и имперски пратеници. Във всеки случай след няколко дни тези, които сега ме търсят, ще си имат друга работа и аз ще мога спокойно да се върна в града и да се заема със занаята си.