Боррик поклати глава.
— А можеш ли да се измъкнеш оттук толкова лесно, колкото влезе?
Момчето сви рамене.
— Сигурно. Е, в живота нищо не е сигурно. Предполагам, че ще мога. Ако не — каквото са отсъдили боговете.
Боррик хвана малкия просяк за ризата, придърпа го към себе си и му каза шепнешком:
— Тогава, млади ми философе, ще сключим с теб сделка. Аз ти помогнах да влезеш, сега ти ще ми помогнеш да изляза оттук.
Тъмното лице на момчето пребледня.
— Господине — почти изсъска хлапакът през зъби. — Може и да измислим някакъв начин да ви измъкнем от пленничеството, но ръстът ви е колкото на могъщ воин, а и тези пранги на ръцете ви само ще пречат на движенията ви.
— Можеш ли да измислиш някакъв начин да ме отървеш от тях?
— Как? — попита го изплашено хлапакът.
— Защо не? Що за крадец си, като не знаеш?
Момчето поклати нажалено глава.
— Лош, много лош, господарю, ако трябва да сме честни. Връх на глупостта е да краде човек в Дърбин, следователно съм и глупав на всичко отгоре. Дарбите ми на крадец са от най-ниска категория. В душата на родната си майчица се кълна, господине! Днес беше първият ми опит.
Боррик поклати глава и отвърна:
— Само това ми трябваше. Некадърен крадец. Ако можех да си движа ръцете, и сам щях да се измъкна. — Той си пое дъх, за да се успокои и да не плаши повече момчето. — Но засега ми трябва някакво здраво парче тел. И някой пирон може да свърши работа. — Показа на момчето с палеца и показалеца си около половин пръст дължина. Само че от прангите жестът се получи трудно.
— Това мога да го намеря, господарю.
— Добре — рече Боррик и пусна момчето. То веднага се обърна, сякаш искаше да побегне, но предвидил тази реакция, Боррик протегна крак и го спъна. Докато момчето се изправи, принцът го беше сграбчил за рамото. — Недей да ми хитруваш — рече принцът и му посочи стоящите недалече стражи. — Знам какво ще направиш, приятел. Не се опитвай да ми се измъкнеш. Ако ще ме продават на търга след седмица, предпочитам да си имам компания. Само ми дай повод да те предам на стражите и ще го направя. Ясно?
— Да, господарю! — прошепна хлапакът, вече съвсем уплашен.
Боррик му каза:
— Момченце, ясен си ми. Мен ме е учил един, пред когото такива като тебе са като бълхите в ризата ти. Вярваш ли ми? — Сули само кимна. — Ако се опиташ да ме измамиш или оставиш, ще се погрижа да не отида сам на търга. В тази работа двамата вече сме едно, ясно ли ти е? — Момчето пак кимна и този път Боррик се увери, че мълчаливото му съгласие не е само за да се измъкне, но че е убедено, че Боррик ще го издаде на пазачите, ако се опита да го изостави. Боррик го пусна изведнъж и момчето падна на земята. Този път изобщо не се опита да побегне, а седна върху отъпканата пръст. На лицето му бе изписан страх и безизходица.
— О, Отче на милостта, прости ми за тази глупост. Защо, ох, защо ме свърза с този луд господар?
Боррик се смъкна на коляно пред него.
— Можеш ли сега да ми намериш тел, или само ме лъжеше?
Момчето поклати глава.
— Мога. — Изправи се и махна на Боррик да го последва.
Боррик отиде с него до оградата. Момчето застана с гръб към стражите, за да не могат да видят лицето му, след което посочи летвите и прошепна:
— Някои са изкривени. Потърсете каквото ви трябва.
Боррик също се извърна с гръб, но заоглежда летвите с крайчеца на окото си. Една от тях се беше огънала малко и пиронът се беше показал.
Боррик избута момчето до летвата и с едно рязко движение закачи пирона с ръба на металната белезница.
— Сега се моли да не изпращи — прошепна той, дръпна рязко и пиронът се извади.
Боррик се наведе да го вземе, след което се прибра сред другите роби да скрие плячката си от очите на пазачите. С облекчение забеляза, че никой не си е направил труда да обърне внимание на странното му поведение.
С няколко пестеливи движения успя да свали първо едната пранга, а после и другата. Бързо разтри отеклите си китки, след което отново си постави белезниците.
— Какво правиш? — прошепна малкият просяк.
— Ако стражите забележат, че прангите ми ги няма, ще дойдат да проверят. Исках само да видя дали се свалят лесно.
— Откъде един син на благородник се е научил на такива неща? — учуди се Сули.
Боррик се усмихна.
— Един от учителите ми е имал… доста колоритно детство. Не всички негови уроци бяха присъщи за… — за малко да каже „принцове“, но в последния момент каза: — синове на благородници.