Сули се опря с ръка на каменната глава и се смъкна в стаята. Огледа се и остана доволен от откритието си, че помещението се използва за склад. В един ъгъл под няколко топа плат намери тъп кухненски нож. Реши, че едно лошо оръжие все пак е по-добро от никакво, и го затъкна в колана си.
Като стъпваше колкото можеше по-тихо, момчето огледа грижливо единствената врата в стаята. Не бе заключена. Открехна я бавно и се измъкна в празния тъмен коридор.
Запристъпва предпазливо и скоро стигна до пресечката с друг коридор, също така тъмен. Ослуша се. Май никой не използваше това крило на губернаторския дом. Продължи, надничайки ту в една, ту в друга стая, докато не се увери, че всички са празни. В някои имаше мебели, покрити, за да не прашасват.
Сули се почеса и се огледа отново. Нищо не му изглеждаше подходяща плячка и той реши да се върне на тавана и да се опита да поспи.
И в същия момент зърна в дъното на коридора бледа резка светлина и чу нечий далечен сърдит глас.
Предпазливостта и любопитството в душата му започнаха да се борят. Любопитството, разбира се, надделя. Момчето се прокрадна по коридора и се озова до една врата, зад която се чуваха приглушени гласове. После някакъв мъж извика:
— Глупаци! Ако знаехме, щяхме да се подготвим.
Отвърна му втори, по-спокоен глас.
— Стана случайно. Никой не разбра какво точно има предвид онзи идиот Рийзи, когато ни донесе вестта от Лейфи, че идвал керван от принца на Крондор и само чакал да го нападнем.
— Не от принца на Крондор — отвърна първият глас с едва сдържан гняв. — А с принцовете на Крондор. Това е искал да каже.
— И пленникът, който е избягал снощи, е бил принцът?
— Да. Боррик. Или Богинята на късмета се забавлява с нас повече, отколкото мога да си представя. Беше единственият червенокос роб, когото пленихме.
По-спокойният глас каза:
— Лорд Огньо много ще се ядоса, че още е жив. Докато се смята, че Боррик е мъртъв, мисията на нашия господар е изпълнена, но ако един жив принц на Островното кралство се измъкне и се добере до дома си…
Ядосаният глас каза:
— Тогава трябва да се погрижите да бъде спрян. И за всеки случай брат му също трябва да умре.
Сули се наведе и надникна през ключалката. Видя само един гръб и мъжка ръка, лежаща на писалище. След това човекът зад писалището се наведе напред и Сули разпозна лицето на губернатора на Дърбин. Ядосаният глас беше неговият.
— Никой извън тази стая не бива да научава, че избягалият роб е принц Боррик. Не бива да се допуска той сам да разкрие самоличността си. Пуснете слух, че е убил един от стражите при бягството си, и заповядайте да бъде убит веднага щом го заловят.
Мъжът със спокойния глас помръдна и закри гледката на Сули. Просячето се дръпна назад, уплашено, че вратата ще се отвори, но гласът каза:
— Търговците на роби няма да харесат заповед за убийство веднага при залавянето. Ще поискат публична екзекуция, за предпочитане смърт в клетка пред очите на всички, за назидание на други, които биха се опитали да избягат.
— Аз ще се справя с тях — каза губернаторът. — Но не бива в никой случай да му се позволява да говори. Ако някой разбере, че сме замесени във всичко това… Искам устите на Лейфи и Рийзи също да млъкнат завинаги.
Сули се отдръпна от вратата. Боррик! Значи неговият нов господар бе… принц Боррик от дома Кондуин, синът на принца на Крондор!
Малкият просяк никога не беше изпитвал такъв страх. Това беше игра между дракони и тигри, а той се беше напъхал точно в средата. Сълзи потекоха по лицето му, докато бързаше към тавана, изгубил ума и дума.
Наведе се над спящия принц и прошепна в ухото му:
— Боррик?
Младежът моментално се събуди и скочи.
— Какво?
Със сълзи на лицето, Сули прошепна:
— О, превелики ми господарю. Имайте милост. Те знаят кой сте и ви търсят навсякъде. Искат да ви убият преди някой друг да е разбрал кой сте.
Боррик примигна и стисна момчето за раменете.
— Кой знае за мен?
— Губернаторът и още един. Не можах да видя кой е. Говореха за роба с червената коса, който е избягал тази нощ, и говорят за принца на Кралството. Вие сте, нали?
— Това нищо не променя.
— Всичко променя, господарю! — проплака момчето. — Няма да престанат да ви търсят след ден, а ще душат толкова дълго, колкото се наложи. И ще убият и мен, защото и аз го знам.
Боррик пусна изплашеното момче и се постара да потисне собствения си страх.
— Тогава ще трябва да бъдем малко по-умни, нали?