Въпросът прозвуча кухо в собствените му уши, защото, честно казано, нямаше никаква представа какво да прави.
Глава 8
Бягство
Момчето поклати отрицателно глава.
— Да — повтори Боррик.
Сули отново поклати глава. Почти беше загубил дар слово, откакто се върна на тавана. Каза с дрезгав шепот:
— Принце, ако отида, ще ме убият.
Боррик го хвана здраво за раменете и се постара да вложи колкото може повече заплаха в гласа си:
— А ако не отидеш, ще те убия аз! — Ако се съдеше по ужаса, който блесна в очите на детето, изглежда, тактиката успя.
Проблемът бе отказът на момчето да се върне до покоите на губернатора, за да подслуша още неща. Боррик му беше обяснил, че колкото повече информация получат, толкова по-добри са шансовете им да оцелеят, но тази теория, изглежда, се оказа неусвоима за ужасеното хлапе.
Откритието, че избягалият пленник всъщност е принц от съседното кралство, само по себе си беше потресаващо. Толкова потресаващо, че бе довело момчето до ръба на истерията. А после, докато се връщаше на тавана, Сули осъзна, че всички сили в град Дърбин са хвърлени в това да бъде намерен въпросният принц, и то с една-едничка цел — да бъде убит! Това вече го бе докарало до самия ръб на истерията. А после изведнъж го беше поразила мисълта, че всеки, който бъде хванат с принца, ще бъде ликвидиран заедно с него, за да не проговори, и момчето със сетни сили се мъчеше да се удържи за последната трошичка разум, която все още му беше останала. Седеше, хлипаше и само страхът да не ги открият го задържаше да не завие като попарена котка.
Боррик най-после разбра, че детето се е побъркало от страх, поклати отвратено глава и каза:
— Добре. Ти оставаш тук, аз ще отида. Къде каза, че било?
Перспективата едрият принц да почне да трополи из стаите, да се блъска в мебелите и да вдигне достатъчно шум, за да разбуди всички, обля момчето като ведро студена вода. Тази възможност му се стори още по-страшна от риска да го хванат. Момчето потръпна, преглътна страха си и каза:
— Не, добри ми господарю, аз ще отида. — Помълча един миг и после добави: — Вие стойте тук тихо, а аз ще ида и ще подслушам какво говорят.
И взело решението си, момчето без колебание се промъкна през капака.
Времето затече бавно. Мина почти цял час и Боррик започна да се тревожи. Ами ако бяха хванали малкия му съучастник? Ами ако вместо кръглобузестия малък просяк от отвора се покажеше я въоръжен войник, я някой убиец?
Боррик здраво стисна тъпия кухненски нож. Не го утеши много.
Изтекоха още няколко минути и Боррик остана съвсем сам с туптенето на собственото си сърце. Някой искаше смъртта му. Беше го разбрал още от онзи футболен мач в Крондор. Някой, когото наричаха „лорд Огньо“. Тъпо име, явно предназначено да скрие самоличността на онзи, който бе заповядал да бъде убит синът на принца на Крондор. Съучастник в заговора беше губернаторът на Дърбин, както и някакъв мъж в черно наметало. Навярно пратеник на този лорд Огньо. Главата на Боррик го болеше от потреса, от умората, глада, както и от последствията от мъчителното пътуване през пустинята. Но той все пак се помъчи да се съсредоточи. Защото за да бъде замесен губернаторът дори на такова гнездо на оси като Дърбин в подобен заговор, това означаваше две неща: че авторът на замисъла да бъде тласната империята във война с Кралството е достатъчно високопоставен, за да може да влияе на хора с висок ранг, и че заговорът е широкообхватен, тъй като малко бяха местата в империята толкова отдалечени от столицата, колкото Дърбин.
Капакът се надигна и Боррик се стегна и стисна ножа.
— Господарю! — прошепна Сули възбудено.
— Какво?
Момчето се присви до Боррик, за да може да му прошепне новините в ухото.
— Голяма суматоха из града заради вашето бягство. Утрешният търг се отменя! Такова нещо не е бивало никога. Всички фургони и кервани, тръгващи от града, ще бъдат претърсвани. Всеки червенокос ще бъде задържан веднага, ще му запушват устата да не може да говори и ще го отвеждат в палата, за да установят кой е.
— Май наистина се стараят никой да не разбере, че съм тук.
Боррик почти усети широката усмивка на момчето.
— Трудничко ще им е, господарю. При тази олелия из града рано или късно някой ще разбере причината. Крайбрежните капитани са се съгласили да преметат морските пътища между рифовете и Квег, оттук до Крондор, за да намерят избягалия роб. И ще бъде претърсена всяка сграда в града, търсенето вече е почнало! Това вече не го разбирам.
Боррик сви рамене.
— Аз също. Как могат да накарат толкова много хора да се съгласят да участват в тази работа, без да им кажат какво точно търсят… — Боррик погледна към капандурата. — Остават още пет-шест часа до зазоряване. Най-добре ще е да поспим.