— Този мръсник е убил собствената си жена само за да даде на стражите повод да ме убият още щом ме видят!
Сули сви рамене.
— Никак не е чудно, ако знаеш, че губернаторът си има метреса, която е ненаситна, иска от него все повече и повече. Като отстрани първата си жена и се ожени за любовницата си — е, след съответния траур, разбира се — ще се отърве от две грижи: хем ще задържи любовницата си, хем ще задоволи лорд Огньо. И макар да е страшно красива, метресата му ще трябва добре да помисли за бъдещето си, след като се омъжи за човек, който е убил първата си жена, за да се ожени за нея. Когато остарее и лицето й се сбръчка…
Боррик се огледа.
— Дай да побързаме. След час градът ще заври.
Сули, изглежда, не можеше да сложи юзди на непрекъснатото си бъбрене, освен при крайно въпиещи обстоятелства и Боррик дори не направи усилие да го спре, понеже реши, че едно бъбриво хлапе ще изглежда по-малко подозрително, отколкото ако се оглежда уплашено във всички посоки.
— Сега вече, господарю, знаем как губернаторът е убедил Трите гилдии да му помогнат да ви заловят. Трите и губернаторът никак не се обичат, но още по-малко обичат роби, които убиват законните им господари.
Боррик се съгласи мълчаливо. Но средствата, приложени от губернатора, за да си спечели тази поддръжка, му се сториха смразяващи. Дори да не обичаше тази жена, все пак беше живял с нея. Никакво ли състрадание нямаше у този човек?
Завиха на ъгъла и видяха стената на загражденията за робите. Тъй като търгът беше прекратен, „кошарите“ бяха препълнени. Боррик се обърна към Сули и продължи да върви с широка крачка, но без да бърза, за да не привлече нечие внимание. За всеки от пазачите, който можеше да погледне към тях, той беше моряк, говорещ с някакво момче.
Двама от стражите тръгнаха към тях и изведнъж Сули заговори високо:
— Не. Каза, че ще получа пълна плата за това излизане. Вече съм пораснал. Работя като мъж! Не съм виновен аз, че се скъсаха мрежите. Раста е виновен. Беше пиян и…
Боррик се поколеба само за миг, след което му отговори с колкото може по-дрезгав глас:
— Казах, че ще помисля. Млъкни вече, че ще те оставя, нищо, че си ми брат! Да видим дали ще ти хареса цял месец в кухнята да търкаш тави…
Стражите изгледаха бегло забързаната двойка и продължиха обиколката си.
Боррик едва устоя на изкушението да погледне през рамо да види дали не са привлекли вниманието им. После зави на следващия ъгъл и се сблъска с някакъв човек. За миг непознатият се взря в очите му и промърмори нещо заплашително, пияният му дъх лъхна Боррик в лицето, след което изражението на мъжа се промени от пиянско раздразнение в открита омраза.
— Ти! — изръмжа Салая и посегна към камата в колана на халата си.
Боррик реагира моментално. Сбра пръстите си в едно и удари с все сила Салая в слънчевия сплит. Дъхът на Салая се изтръгна от дробовете му, лицето му стана мораво, а очите му се изцъклиха. Боррик го удари здраво в гърлото, дръпна го и нанесе трети удар — под тила. Прихвана търговеца на роби под мишницата преди да падне на земята, така че ако някой от стражите се озърнеше насам в този момент, нямаше да види нищо подозрително освен двама души, мъж и момче, които помагат на своя подпийнал приятел.
Влязоха в една крива уличка и там вече повлякоха изпадналия в несвяст мъж като чувал с картофи. Боррик го пусна върху една купчина смет и бързо свали кесията му. Оказа се добре натъпкана с кешийски и кралски монети и той я прибра под ризата си. След това свали камата от колана му с канията, като съжали, че търговецът не носи и сабя. Докато се колебаеше какво да направи по-нататък, Сули прибра пръстените на Салая, всичко четири, както и двете халки от ушите му. След това свали ботушите му и ги скри в торбата.
— Ако оставим нещо ценно по него, ще изглежда подозрително. — Отстъпи една крачка назад и рече: — Господарю, защо не го убием?
— Да го убием ли? — поколеба се Боррик. И изведнъж се сети. Беше мечтал да си отмъсти на тази свиня, но всички онези видения бяха свързани с убийство в двубой или като го заведе пред съдия и го обвини. — Че той е в несвяст…
— Толкова по-добре, господарю. Тъкмо няма да пречи. — Забелязал колебанието на Боррик, Сули добави: — Да побързаме, господарю, преди някой да ни е видял. Градът ще се размърда и дори тук скоро ще се появят хора. Някой скоро ще го намери. Ако не е умрял… — Последствията ги премълча.
Боррик се вкочани, извади ножа, който беше взел от Салая и замахна. Но отново го спря съвсем неочаквано притеснение: как да го направи? Стомаха ли да му прободе, гърлото ли да му среже или какво?