Сега, след като заливът остана зад гърба им, Боррик попита Сули:
— Можеш ли да се катериш?
Момчето кимна и Боррик му нареди:
— Откъм носа — и внимавай с платното — качи се по мачтата до онази халка горе, хвани се за нея и увисни там. Огледай във всички посоки и ми кажи какво виждаш.
Момчето ловко се изкатери и стисна халката на върха на малката мачта. Тя се разлюля силно от допълнителната тежест, но това, изглежда, не притесни хлапака.
— Господарю! Ей натам има едни малки бели неща! — извика Сули и посочи на изток, след което разтвори широко ръката си към север.
— Платна?
— Така мисля, господарю. Доколкото мога да видя, осеяли са целия хоризонт.
— А на север?
— Мисля, че и натам виждам платна, господарю!
Боррик изруга.
— А на запад как е?
Момчето се извърна и извика:
— И натам се мяркат няколко, господарю.
Боррик прецени възможностите си. Смяташе да побегне към Ранъм, малко търговско пристанище на запад, или ако се наложеше — към Лимет, скромен градец на южния полуостров под Тъмните проливи. Но ако се окажеше, че са поставили външни постове точно срещу този избор, трябваше да опъне платно още по на север, може би дори да се опита да се добере до Свободните градове или да рискува да мине проливите. По това време на годината проливите бяха едва умерено опасни, не като през зимата, когато ставаха направо непроходими, освен за някой изключително храбър или просто глупав мореплавател.
Боррик даде знак на Сули да слезе и щом момчето се озова при него, му каза:
— Мисля, че ще трябва да продължим на северозапад и да се опитаме да заобиколим постовете. — Погледна към слънцето. — Ако свърнем покрай западните постове, те, разбира се, ще ни подгонят, но ако продължим на постоянен курс, все едно че просто си плаваме по работата, може и да ги излъжем. — После погледна към водата. — Виждаш ли как водата променя цвета си ей оттук до ето там?
Момчето кимна.
— Това е така, защото тук минава дълбок канал, а онова там е коралов риф. Тази лодка има много плитко газене, така че можем да се промъкнем над ония рифове, но онзи, големият кораб, който подминахме в залива, ще заседне тук и ще се разбие. Ние обаче също трябва да внимаваме — някои рифове са твърде близо до повърхността. Но ако внимаваме, можем да ги избегнем.
Момчето го погледна със страх в очите. Явно беше стъписано от думите му, а и едва ли разбираше всичко.
— Спокойно, всичко е наред — каза Боррик. — Ще ти кажа какво да следиш, ако ни се наложи да бягаме. — Загледа се към хоризонта на запад, където върху синьо-зелената повърхност смътно се виждаше бяла точица. — Всеки съд близо до брега трябва да е също толкова малък колкото нашия и може би по-бърз. — Боррик нагласи платното на подходящ ъгъл спрямо вятъра за максимална скорост и каза: — Сули, ти само продължавай да наблюдаваш онова бяло петънце на западния хоризонт и ми кажи, ако почне да се уголемява.
Съсредоточило цялото си внимание в задачата, момчето се хвана за борда и се втренчи в далечния кораб. Мина близо час, през който бялото петно нито се смаляваше, нито растеше, след което изведнъж се понесе към тях.
— Господарю! — изрева хлапакът. — Идат!
Боррик извърна пинаката, мъчейки се да хване вятъра под най-подходящ ъгъл, но платното зад тях бавно нарастваше. Преследвачът беше по-бърз.
— По дяволите! — изруга принцът. — Ако продължаваме да бягаме, ще ни догонят.
— Господарю, още един! — извика Сули.
Сякаш привикан от първия кораб да прихване пинаката, на хоризонта от север се появи втори.
— Обкръжени сме! — изрева Боррик. Завъртя силно кормилния лост и се изруга наум за глупостта си. Разбира се, че пазачите при устието на залива щяха да проявят небрежност. На тях им беше наредено да прихващат само онези, които приличат на беглеца, и толкова отблизо бяха видели много добре, че никой от двамата на лодката не е червенокос. Но корабите на външния патрул можеха да забележат само платно на хоризонта. Щяха да ги прихванат, а Боррик не можеше и да допусне да го проучват отблизо. В Дърбин, ако се наложеше, щеше да се опита да блъфира с някоя съчинена версия, но тук, толкова близо до свободата, и дума не можеше да става да рискува да го пленят отново. Да го хванат означаваше да го убият.
Боррик се огледа бързо и каза:
— Ела тук!
Момчето бързо се премести при него и принцът му подаде лоста и въжето на платното.
— Поддържай този курс.
После бързо отиде при носа на лодката, извади второто платно от долапа, окачи го на мачтата, но не го вдигна.
— Побързайте, господарю! — извика момчето.