— Не сега. Сега само ще ни забави. Ъгълът ни не е подходящ. — Боррик се върна при кърмата.
Другите два съда вече обръщаха, за да се впуснат в гонитбата, и Боррик успя вече да ги различи. Прихващачът от север беше голям двумачтов галеон, бързоходен на вятър, но със слаба маневреност и с дълбоко газене. Беше сигурен, че капитанът няма да се осмели да го преследва през рифовете. Но първият съд беше с извити нагоре нос и кърма, пъргав едномачтов слуп. Моделът, появил се в Горчиво море едва в последните двадесет години, се ценеше от пиратите, действащи из плитчините на южното крайбрежие. По-бързи от пинаката на лек вятър, те бяха и по-маневрени и с почти същата проходимост в плитки води. Единственото, на което Боррик се надяваше, бе да подмине слупа, да опъне второто платно и да навлезе колкото се може по-навътре в плитчините.
По-големият съд тръгна да им отреже пътя за отстъпление и Боррик отпусна кормилния лост, извръщайки още и още повече срещу вятъра. Пусна рязко платното и лодката дръпна назад, принуждавайки приближаващия се галеон да се повлече от вятъра и скоростта му да се изпари като вода върху нажежен камък.
Слупът се завъртя да му отреже пътя, докато се носеше назад към рифа, и Боррик отпусна платното, за да внуши на капитана на по-големия съд, че е прерязал пътя на бегълците. Съсредоточи се изцяло в маневрата — рискът щеше да е огромен и всеки грешен ход щеше или да остави твърде голямо пространство между слупа и пинаката, така че по-големият съд да може отново да извърне и да ги прихване, или щеше да ги доведе достатъчно близо, за да могат да ги вземат на абордаж. Боррик задърпа силно лоста, все едно че се опитваше да върне назад. Единственият начин да вдигне по-голяма скорост от слупа на този лек вятър беше като извърне платното съвсем леко спрямо вятъра. Но нямаше да е с много. А и ако продължеше по такъв курс, накрая отново щеше да се озове в обсега на галеона.
Боррик остави преследващия ги кораб да ги доближи достатъчно, за да може да огледа екипажа — тридесетина главорези с не особено привлекателен вид, всички въоръжени с мечове и копия. Ако имаше и лъкометци на борда, живи нямаше да се измъкнат.
След това изненада както екипажа на едномачтовия слуп, така и Сули, като остави пинаката да поднесе назад право към по-големия кораб. Сули извика и покри лицето си с длани в очакване на неминуемия сблъсък, но вместо пукота на кършещи се греди единственият звук, надмогнал шума на морето, бяха гръмките ругатни на изненадания екипаж на слупа. Кормчията им реагира точно както Боррик се надяваше — завъртя силно руля, а ругатните на капитана изпълниха въздуха. Кормчията извръщаше настрана от връхлитащата пинака, която допреди малко искаха да доближат и прихванат с куките. Но белята вече беше станала.
Малката платноходка на Боррик остана неподвижна, треперейки в зъбите на вятъра, след което започна леко да се отдръпва. Като танцьорка, завъртяла се на пети, пинаката свърна настрани и бързо заобиколи големия едномачтов кораб. Плясъкът на силно изпънатото платно отекна над водната шир и пинаката сякаш подскочи напред и се понесе, подгонена от вятъра. Смаяните моряци стояха на перилото и гледаха със зяпнали уста. Един от тях се оказа достатъчно смел, за да скочи в тясната ивица между двата съда, и цопна само на няколко стъпки от кърмата на пинаката.
— Сули! Ела тук! — изрева Боррик.
Момчето се втурна да поеме лоста от Боррик, а принцът се затича към мачтата. В момента, в който се увери, че отново е увеличил дистанцията, вдигна второто платно. Надяваше се, че по този начин ще придаде достатъчно допълнителна скорост на пинаката, за да се измъкне от преследвача.
Капитанът на слупа изруга гръмко и заповяда на хората си да завият. Бързоходният съд завъртя мигновено и се втурна да ги преследва. Боррик раздвои вниманието си между носа и кърмата, като поглеждаше да види дали ги застигат и след това обръщаше очи напред да се увери, че не са застрашени от опасните плитчини. После викна на Сули:
— Дай още малко на щирборд!
— Какво, господарю? — изрева момчето и зяпна объркано принца: не разбираше моряшките му термини.
— По-надясно! — ревна в отговор Боррик, след което отново насочи вниманието си към опасността, която ги грозеше напред. И продължи да вика на Сули, насочвайки го да даде първо малко надясно, после наляво, след това отново надясно, въртейки на зигзаг по влудяващия си курс през плитчините.
Обърна се назад и изруга. Дори с допълнителното платно не се движеха достатъчно бързо.
— Обръщай към брега! — изрева той.
Момчето реагира моментално и завъртя лоста толкова бързо, че Боррик почти изгуби равновесие. Огледа се за скали, скали точно под повърхността, които те можеха да избегнат, но които щяха да спрат преследвача им по много неприятен начин.