Вече ясно чуваше шума на прибоя в крайбрежните скали.
— Натам! Завий натам! — викна Боррик, посочи и изрече наум кратка молитва към Богинята на късмета. — Да хванем гребена на ей онази вълна!
И сякаш Смеещата се господарка наистина го чу, защото Боррик усети как пинаката се надигна и вълната ги прехвърли през петното, което беше посочил. И въпреки това, когато започнаха да се спускат, от дъното се разнесе разкъсващ стон на дърво, стържещо в камък, последван от ужасно разтърсване на корпуса.
Сули се беше присвил с посивяло лице и стискаше кормилния лост, сякаш той беше единствената му останала връзка с живота. Боррик изрева:
— Дай наляво! — Момчето здраво натисна лоста. Стържещият звук на дърво в камък отново изпълни ушите им, но лодката прескочи подводната скала и се надигна без повече трудности.
Боррик се обърна назад. Слупът се бе наклонил, а капитанът му крещеше заповеди на изпадналия в паника екипаж да извият настрани от гибелните плитчини. Принцът въздъхна облекчено.
Отново насочи вниманието си напред и даде команда на Сули да поеме курс малко настрани от брега, набирайки скорост извън дърпащите ги към скалите вълни и под по-добър ъгъл спрямо вятъра. Пинаката се понесе напред, а слупът изостана, защото капитанът му бе принуден да го задържи надалече от рифа.
Боррик свали подръчно пригоденото предно платно и пое лоста от Сули. Момчето му се ухили хем радостно, хем ужасено. Боррик избърса потното си чело, насочи пинаката по вятъра и видя, че преследвачът им изостава още повече, тъй като линията на рифа продължаваше навътре, на северозапад. Засмя се от радост. Макар екипажът на слупа да беше изпънал всички платна, беше много късно. Докато заобиколяха рифа, пинаката щеше да се отдалечи толкова, че нямаше да ги хванат в открито море до мръкване.
Следващите два часа минаха без произшествия, докато Сули не реши да остави мястото си при носа и да отиде при Боррик и принцът не чу шляпането на вода под босите му крака.
Погледна надолу и видя, че дъното на лодката, билжът, се пълни с вода.
— Почвай да гребеш билжа! — изрева той.
— Какво, господарю?
— Вземи бързо ведрото от долапа и почни да изгребваш водата!
Момчето се върна отпред, взе ведрото и се залови да изгребва. В продължение на около час като че ли се справяше с процеждащата се вода, но след още час изнурителен труд водата вече покри глезените му. Боррик го смени, но след още час стана ясно, че колкото и яростно да изгребва, начинанието в един момент ще се окаже безнадеждно. Рано или късно пинаката щеше да потъне. Въпросът беше само кога и къде.
Боррик се огледа и видя, че не само крайбрежната линия възвива на югозапад, все по-надалече от тях, но и че курсът им е на северозапад, към Тъмните проливи. Пресметна набързо, че сега се намират възможно най-далече от бреговата линия, малко на североизток от Ранъм, където линията на брега щеше да завие на север. Трябваше да реши бързо дали да поемат към южния бряг, или да се надява, че ще успеят да стигнат до брега някъде южно от Лимет. Тъй като се намираше почти на еднакво разстояние от двата бряга, реши, че е най-уместно да подкарат колкото може по-бързо и да се придържат към сегашния курс.
Слънцето започна да се снишава. Боррик и Сули продължаваха да се редуват с изгребването на водата и да поддържат курса към Лимет. Някъде по залез откъм север се появиха рехави облаци и вятърът промени посоката си и задуха в лицата им. Пинаката продължаваше да се държи прилично, но Боррик се съмняваше, че ще оцелеят достатъчно дълго, за да стигнат сушата, ако завали. И тъкмо докато си го помисляше, първите дъждовни капки го удариха в лицето и след миг заваля пороен дъжд.
По изгрев ги настигна кораб. Принцът и Сули, и двамата изтощени до изнемога от изгребването през цялата нощ, едва можеха да помръднат. И все пак Боррик събра последните си сили и се изправи.
Вдигнали бяха платното призори, решили, че в тъмното ще е по-добре да стоят на място и да се редуват с изхвърлянето на водата, отколкото да плават слепешком. Шумът на прибоя щеше да ги предупреди, ако се приближаха твърде опасно до крайбрежните плитчини. Проблемът беше, че Боррик нямаше никаква представа как въртят теченията в тази част на Горчиво море.
Корабът бе неголяма тримачтова търговска шхуна с квадратни платна. Можеше да е от всяка държава по бреговете на Горчивото море и можеше да им носи или спасение, или гибел.
Когато се доближи достатъчно, за да могат да го чуят, Боррик извика: