— Разбира се, ваше височество, тези, които са гости на императрицата, ще бъдат настанени в едно специално крило на двореца, с изглед над Овернската глъбина — каза Кафи. — Би било неучтиво да ви принуждаваме да изминавате този път ежедневно.
Ерланд се отърси от унеса си и вметна:
— Но вие изминавате този път ежедневно, нали?
Устните на мъжа леко се присвиха, но той отвърна равнодушно:
— Разбира се, тези от нас, които не са от истинската кръв на Кеш, знаят мястото си. Ние служим всеотдайно и подобни малки неудобства дори не подлежат на обсъждане.
Ерланд схвана деликатния намек и изостави темата. Да ги посрещнат пред стените бяха наизлезли придворни от всякакъв ранг, един от друг по-пъстро и пищно облечени. Барабанният тътен секна и внушителен оркестър засвири нещо, което му се стори подозрително позната мелодия, но изсвирена от хора, които никога не са я чували.
— Много пищно посрещане — подхвърли Ерланд на Джеймс. В отговор графът само му кимна разсеяно.
Откакто бяха влезли в града, старият му навик да е нащрек се беше събудил. Очите му не спираха да шарят из тълпата, готови да засекат и най-малкия намек за възможна заплаха за Ерланд. Бяха изпратили писма до Крондор и отговорът ги беше застигнал по пътя, тъй като кешийците бяха проявили удивително старание да отнесат на Арута вестта за смъртта на Боррик и да върне отговора му. Торбата, която им бяха донесли, се оказа пълна с писма. Кралският ездач беше съвсем изтощен, тъй като му бяха заповядали да не предава съдържанието на дипломатическата поща на никой друг освен на граф Джеймс, барон Локлир или принц Ерланд. През целия път беше придружаван на смени от кешийски вестоносци, като бяха сменяли конете на всяка пътна станция. Човекът беше яздил, без да спира, цели три седмици. Джеймс го беше похвалил за усърдието и беше пратил с него писмо до Крондор, като му бе наредил да се върне с по-умерен ход. Писмото съдържаше препоръка за издигане в службата и възнаграждение за героичната езда.
Отговорът на Арута по повод вестта за гибелта на Боррик се оказа точно такъв, какъвто Джеймс беше очаквал: инцидентът за него беше приключен и в писмото му не се долавяше никаква лична реакция. Принцът на Крондор нямаше да позволи да бъде отклонен от трудния избор, който бе длъжен да направи като владетел на Запада. Съвсем предпазливо беше указал на граф Джеймс да се опита много дискретно да издири тленните останки на Боррик, но при условие, че това няма да промени в значителна степен поведението им. Първото и основно задължение на пратеничеството беше да изрази почитта на Кралството към императрицата по повод нейния седемдесет и пети рожден ден и в никакъв случай не биваше да се допуснат повече търкания между двете държави. Във всичко това Джеймс беше подушил неприятности. Боррик беше убит, за да бъде тласната империята във война с Кралството, но Арута беше отказал да се хване на въдицата. Това можеше да означава само ескалация на провокациите. А единствената по-голяма провокация от убийството на Боррик, която Джеймс можеше да си представи, беше да бъдат убити и двамата братя. Чувстваше се лично отговорен за смъртта на Боррик и беше оставил личната си скръб настрана, за да може да предпази Ерланд… Усети, че жена му го гледа, мисълта му се насочи към нея. „Как си, обич моя?“
„С удоволствие бих слязла най-после от този кон, любими“ — последва отговорът, въпреки че лейди Гамина външно не показваше никакви признаци на досада или неудобство. Беше понесла трудностите на дългото пътуване, без да се оплаква, и всяка нощ, когато си лягаше до Джеймс, положила глава на рамото му, си даваше ясна сметка, че щастието им от това, че са заедно, изкупва ежедневните неудобства, но не може да изкорени болката на Джеймс от смъртта на Боррик, нито тревогата му за сигурността на Ерланд. Тя му кимна мълчаливо към челото на процесията. „Най-официалното посрещане до този момент, скъпи.“
Зад белозлатното знаме стояха поне сто официални лица, за да посрещнат принца и свитата му. Ерланд не повярва на очите си, сякаш виждаше някаква странна шега. Защото пред него стояха мъже и жени, облечени съвсем оскъдно, но за сметка на това — отрупани със скъпоценни накити. Обичайната дреха беше или къса пола, или препаска от полупрозрачна коприна, увита само веднъж около слабините, от кръста до средата на бедрото. Препаската се държеше от стегнати, отрупани с блестящи камъчета колани със златни токи. Но от кръста нагоре не само мъжете, а и жените, бяха голи и всички бяха обути в прости сандали с кръстосани връзки. Косите на всички мъже бяха обръснати до голо, а на жените — късо подстригани и стигащи или до раменете, или до средата на ушите, с пищни геми и златни украшения, вплетени в кичурите.