— Навярно на Негово височество не е известно, но обичайната възбрана на голотата, характерна за вашата страна и за част от населението на империята не съществува сред носителите на истинската кешийска кръв — каза Кафи. — Навремето и на мен ми се наложи да привиквам с тази гледка — сред моя народ да видиш дори лицето на нечия жена означава сигурна смърт. — След което добави с нотка на ирония: — Земята на тези хора е топла, ваше височество, но не толкова гореща, колкото родната ми пустиня, където подобно облекло би било гибелно. Когато сам преживеете дългите горещи нощи горе на платото, ще разберете защо тук обличането на каквито и да било дрехи е по-скоро въпрос на мода, отколкото на необходимост. А истинската кръв на Кеш никога не се е интересувала особено от чувствата на подчинените народи. „В Кеш правиш това, което прави истинският кешиец“, гласи една древна поговорка.
Ерланд кимна сдържано, стараейки се да не се зазяпва в толкова многото разголена плът. Напред пристъпи някакъв мъж, не много по-възрастен от него. Беше мускулест и държеше овчарска гега и лък, които изглеждаха по-скоро церемониални. Главата му беше обръсната като на останалите, само с един перчем на тила, овързан с нанизи от скъпоценни камъни. Миг по-късно напред пристъпи друг мъж, набит, дебел и явно затруднен от дългото стоене под горещото слънце, и застана до първия. Без да обръща внимание на обилната пот, стичаща се по почервенялото му лице, той рече:
— Добре дошли на нашите гости.
Кафи се обърна към дебелия:
— Милорд Нироме. Имам честта да ви представя Негово височество принц Ерланд, наследник на трона на Островното кралство, рицар-капитан на Армиите на Запада и почетен пратеник при Тази, която е Кеш.
— Ваше височество — каза дебелият Нироме. — Да зачете вашето пристигане е дошъл да ви посрещне един от Имперската кръв. За мен е огромна чест да ви представя принц Авари, син на Тази, която е Кеш.
Младият мъж пристъпи напред и заговори пряко към Ерланд.
— Посрещаме с добре дошъл нашия брат принц. Дано престоят ви тук да е щастлив и толкова дълъг, колкото благоволите, принц Ерланд. Защото за нас е истинска чест кралят на Островното кралство да изпрати своя наследник. Тази, която е майка на всички нас, е предоволна от този жест и изпрати мен, недостойния си син, да ви посрещна с добре дошли. Упълномощен съм да ви предам, че сърцата на всички в Кеш са възрадвани от мига, в който идвате при нас, и че всеки миг от вашия престой е като безценно богатство в нашата съкровищница. Вашата мъдрост и храброст са ненадминати и Тази, която е Кеш очаква с преголямо нетърпение да ви посрещне в своя двор.
След като изреди всичко това, принц Авари се обърна и закрачи нагоре по пътя. Мъжете и жените от имперския придворен кортеж по посрещането отстъпиха в шпалир, за да направят път на принца и лорд Нироме, а Кафи даде знак на Ерланд и на барон Локлир да ги последват. Двамата с граф Джеймс поеха след тях.
Докато се изкачваха по рампата, Джеймс се обърна към Кафи.
— Всъщност ние знаем толкова малко за империята, ако изключим онова, което виждаме по северните граници. Негово височество ще бъде доволен, ако е възможно да останете с нас и вероятно да ни обясните повече неща за това възхитително място.
Мъжът се усмихна и Джеймс долови нещо в очите му.
— Желанието ви беше предвидено. Всеки ден призори ще бъда пред вратата ви и няма да си тръгвам преди да благоволите да ме освободите. Императрицата, да е благословено името й, се разпореди да бъде така.
Джеймс се усмихна и сведе глава в учтив поклон. „Това значи е хрътката, която ще ни следи през цялото време.“
„Един от многото, сигурна съм в това, скъпи.“ — обади се Гамина в ума му.
Джеймс отново насочи вниманието си към челото на групата, където Ерланд следваше почетната имперска делегация по посрещането. Разбираше много добре, че умът и дарбите му ще бъдат подложени на много сериозно изпитание през следващите два месеца и половина. А имаше само две основни задачи: да опази Ерланд жив и да не допусне Кралството да бъде въвлечено във война.