Ерланд почти беше изгубил дар слово. Така наречените му „покои“ се състояха от шест стаи, а „крилото“ на двореца, отделено специално за тях, беше почти колкото бащиния му палат в Крондор. Имперският дворец наистина се оказа сам по себе си цял град. А покоите за гости тънеха в неописуем разкош. Каменните стени бяха облицовани с мрамор, излъскан до блясък, така че да отразяват светлината на факлите като блещукането на хиляди разноцветни скъпоценни камъчета. За разлика от крондорския стил с многобройните малки стаички, тук всички стаи бяха просторни, но можеха да се разделят на части с помощта на завеси с различна плътност. В момента единствените завеси бяха отляво и отдясно: и двете бяха полупрозрачни и през тях се виждаха всевъзможни дивани и кресла, подготвени в случай, че му се наложи да организира съвещания или приеми. А вляво от него един огромен балкон предлагаше зашеметяваща гледка към Овернската глъбина, гигантското езеро в самото сърце на империята. Спалнята се намираше зад двойната врата на тази огромна зала, в която можеше да се среща със съветниците си, ако му се наложеше.
Ерланд даде знак на двамата си пазачи, назначени същевременно за негови слуги, да отворят вратата, но преди те да реагират, до него се появи млада жена.
— Милорд — каза тя и плесна с ръце.
Двете крила на вратата се разтвориха и Ерланд пристъпи в спалнята си. И замря на място пред гледката, която се разкри пред очите му. Накъдето и да обърнеше очи, виждаше само злато и злато. С позлата бяха покрити маси и дивани, столове и кресла, грижливо подредени из стаята за всевъзможните нужди, които можеше да има, докато се преоблича, съставя послания или се храни. Високо по стените мраморът преливаше в пясъчник, върху който бяха изрисувани стенописи с ярки цветове на приглушения ръждивокафяв фон на камъка. В стилизирания стил на Кеш те изобразяваха воини, крале и богове, много от които с животински глави: кешийците придаваха на божествата образи, твърде различни от представите за тях в Кралството.
Ерланд стоеше онемял и очите му поглъщаха невероятния разкош. В центъра на огромното помещение се издигаше гигантско ложе, обкръжено от три страни с полупрозрачни копринени завеси, висящи от таван на двадесет стъпки над главата му. Леглото беше два пъти по-голямо от собственото му у дома, което му се беше сторило огромно след завръщането му с Боррик от службата им при господаря на Висок замък, при положение че бяха привикнали да спят върху тесните нарове във войнишките гарнизонни бараки.
Щом си помисли за Боррик, Ерланд се натъжи, защото му се дощя да сподели удивлението си със скъпия си брат. Както вече му се беше случвало твърде често след трагичното нападение, той все още не можеше да приеме, че Боррик е мъртъв. Просто беше сигурен, че е жив и че… Младата жена, която беше влязла с него, плесна още веднъж и изведнъж стаята се изпълни с оживена шетня.
Стражите на принца стояха и гледаха с нямо удивление тази като че ли безкрайна процесия: най-напред заради ловкостта и бързината, с която разопаковаха багажа на принца и подредиха официалните му дрехи редом до въоръжението, но преди всичко заради факта, че всички бяха жени, всички красиви и всички до една облечени в същия оскъден тоалет като свитата, която ги беше удостоила при посрещането. С малката разлика, че ги нямаше бижутата. Обикновените препаски бяха притегнати с ленени коланчета. Като се изключеше това, жените си бяха направо голи.
Ерланд се позамисли, след което пристъпи към двамата стражи и им каза:
— Отидете да хапнете нещо. Ако ми потрябвате, ще ви извикам.
Двамата отдадоха чест и се обърнаха, явно колебаейки се накъде да тръгнат, но сякаш прочела мислите на принца, една от младите жени каза:
— Насам, моля. — И ги отведе.
Друга млада жена с кафяви като махагон очи пристъпи и застана пред Ерланд.
— Ако благоволи милорд, банята му е готова.
Ерланд забеляза, че коланът й е червен и със златна тока, за разлика от простите бели коланчета на останалите, и реши, че трябва да е нещо като началничка.
Изведнъж се почувства прекалено облечен в този толкова топъл дворец, и при това мръсен след дългата езда, затова кимна и последва жената към следващата стая. Там го чакаше басейн за къпане, дълъг поне тридесет стъпки. В отсрещния му край някаква златна статуя, изобразяваща може би воден дух или нещо подобно, държеше ваза, от която в басейна се изливаше вода. Ерланд се огледа малко смутено, защото в басейна го чакаха пет-шест жени, всичките без дрехи.
Други две пристъпиха от двете му страни, докато тази, която го водеше, се обърна и започна да развързва туниката му.