— Време е да ставаме!
Мия моментално се събуди, изхвърча от огромното легло с едно плавно движение, плесна с ръце и веднага се появиха още няколко робини с дрехите на Ерланд, почистени и изгладени. Ерланд скочи от леглото, махна им с ръка да го изчакат и забърза към стаята с басейна. Кимна на слугините да се разкарат от пътя му и се бухна под водата, за да се изплакне. На Мия, която го последва, обясни:
— Малко съм се поизпотил.
Тя се усмихна.
— Вие бяхте… много активен известно време, милорд.
Ерланд също се усмихна и попита:
— А бе при вас винаги ли е толкова горещо?
— Сега е лято, затова е така. Използваме ветрила, ако човек иска да го разхладят. Виж, през зимата нощем наистина става много студено и в постелите се използват много кожи, за да топлят.
На Ерланд му беше трудно да си го представи, докато излизаше от басейна. Три от жените го подсушиха набързо и той се върна в спалнята.
Това, че му помагаха в обличането, се оказа по-трудно, отколкото си го беше представял. Непрекъснато се опитваше да се оправи сам, което пречеше на усилията на жените да завързват разните дантели и да го закопчават. Но когато обявиха за пристигането на граф Джеймс, все пак беше напълно облечен.
— Я, изглеждаш доста по-добре — каза Джеймс от прага. — Хубаво ли подремна?
Ерланд огледа изобилието от женска плът из стаята и каза:
— Много добре всъщност.
Джеймс се засмя.
— Гамина не остана никак доволна от толкова многото красиви млади жени в покоите ни, затова изпратиха няколко красиви млади мъже. Тя много се смути, когато й предложиха да й помогнат да се изкъпе. — Графът се огледа. — Бих могъл да ги нарека развратен народ, но за тях всичко това е нормално. За тях ние сигурно изглеждаме… и аз не знам как точно изглеждаме.
Графът махна с ръка на Ерланд да го последва и го заведе в един широк коридор, където си говореха Локлир и Гамина. Щом влязоха в коридора, умът на Гамина заговори на Ерланд: „Ерланд, Джеймс забеляза вече два подслушвателни поста в покоите ни. Внимавай много какво казваш на глас.“
„Готов съм да се обзаложа, че поне една от слугините ми е офицер от кешийското разузнаване“ — отговори той.
Един кешийски дворцов служител, в същото облекло, каквото бяха видели навсякъде из двореца — бяла препаска и сандали — дойде да ги вземе. За разлика от другите обаче той носеше изкусно изработен нагръдник от злато и тюркоаз и държеше жезъл.
— Насам, ако обичате, ваше височество. Господа, госпожо…
Поведе ги по дълъг коридор, по който входовете към огромни зали се редуваха с врати към открити тераси.
— Гледайте да свикнете с тези тукашни „дремвания“, ваше височество — каза Джеймс. — Това тук си е обичайно. Дворцов съвет преди обяд, на императрицата с най-близките й сановници, после обяд, следобедна дрямка до вечерта, пак дворцов съвет от залез-слънце докъм деветия час, после вечеря.
Ерланд хвърли поглед към няколко слугини, които ги подминаха — бяха си голи, ако не се брояха препаските — и каза:
— Ще се справя.
Откъм Гамина дойде мисъл — доста неодобрителна.
Завиха и продължиха по още по-широк коридор. Обкръжаваха ги колони, до една облицовани с мрамор и издигащи се цели три етажа нагоре. Стените от двете страни бяха изрисувани със стилизирани изображения на велики събития и на митични битки между богове и демони. Вървяха по средата на коридора по килим с приказна изработка и невъзможно дълъг.
На всеки двадесетина стъпки стоеше мирно кешийски страж. Ерланд веднага забеляза колко нищожна е приликата на тези мъже с воините-псета, пазещи границата с Кралството. Тези войници, изглежда, бяха подбрани по-скоро по външност, отколкото заради опита им. Всеки от тях беше само с препаска, подкъсена отпред, за да могат краката да се движат свободно. Освен това всеки беше обут в клин до коленете от същия плат като препаската, стегнат на кръста с пъстър красив колан със сребърна тока. И освен това всеки беше обут в същите прости сандали с кръстосани връзки. На главите си носеха шлемове със смайваща според Ерланд форма — с варварски, примитивен вид. Един например носеше на главата си череп на леопард и кожата на звяра падаше свободно по раменете му. Други по подобен начин носеха еленски и мечи глави. Мнозина се бяха накичили с ястребови или орлови пера, или с шлемове, направени от яркоцветни пера на папагал, а неколцина бяха с високи конични шлемове, направени от сух папур, оцветен с ярки бои, които изглеждаха съвсем непрактични за бой.
— Пищна гледка, нали? — каза на глас Джеймс.
Ерланд кимна. Всичко, което беше видял досега в Горния град, говореше за безгранично изобилие и разкош. Толкова по-смайващо изглеждаше той в контраст с онова, което бяха видели в Долния град. Дори в най-малките подробности всичко бе подчинено на идеята за богатство и изобилие. И най-простата вещ тук беше заменена с нещо благородно: злато на мястото на обикновеното желязо, кристал на мястото на стъклото, коприна там, където следваше да се очаква, че памукът е предостатъчен. И след като преминаха през още зали и коридори, той се убеди, че същото е в сила и по отношение на слугите. Ако беше нужен за някаква работа мъж, той не можеше да бъде какъв да е, а непременно трябваше да е снажен и красив. Ако пък видеха жена, минаваща по коридора, тази жена трябваше задължително да е хубавичка и млада. „Още няколко дни сред всичко това — помисли си Ерланд — и ще ми се доще да видя най-после нещо по-грозно.“