Ерланд представи спътниците си и щом свърши, императрицата изненада всички, като каза:
— Графиньо, ще бъдете ли така любезна да се приближите?
Гамина хвърли бърз поглед към Джеймс, след което изкачи десетте стъпала, отделящи я от императрицата.
— Вие от Севера сте толкова светли, но такава като вас не бях виждала — каза старицата. — Не сте родена край Звезден пристан, нали?
— Не, ваше величество — отвърна Гамина. — Родена съм в планините северно от Ромней.
Императрицата кимна, сякаш това обясняваше всичко.
— Върни се при съпруга си, скъпа. Много си хубава, макар и с доста странна хубост.
След като Гамина слезе от подиума, императрицата каза:
— Ваше височество, за вас и свитата ви е заделена маса. Ще ми доставите удоволствие, ако вечеряте с нас.
Принцът се поклони отново и отвърна:
— За нас е чест, ваше величество.
След като ги разположиха на посочената маса, най-близо до императрицата освен една, се появи друг служител и обяви:
— Принц Авари, син на Тази, която е Кеш!
Принцът, който беше посрещнал Ерланд, влезе в залата от една странична врата, за която Ерланд прецени, че води от друго крило на двореца, различно от онова, в което беше настанена групата му.
— Ако негово височество благоволи, ще остана при вас за съветник — чу се глас вдясно от Ерланд и той се обърна и видя, че Кафи Абу Харез се е наместил между него и граф Джеймс. — Нейно величество, дано да благоденства, прецени, че е възможно да изпитате неудобства от толкова многото новости, и ми нареди да бъда до вас и да отговарям на всички въпроси, които може да имате.
„И да разбере за кои неща проявяваме повече любопитство“ — дойде до ума му мисълта на Гамина.
Ерланд кимна и Кафи прие това като знак на съгласие, но Гамина разбра, че е съгласен с нея. После дворцовият служител извика:
— Принцеса Шарана!
След Авари влезе млада жена, почти на възрастта на Ерланд, и дъхът на принца секна в гърлото му при вида на внучката на императрицата. Сред това място, пълно с красиви жени, тя беше зашеметяваща. Както можеше да се очаква, беше облечена като всички останали, но също като императрицата и тя носеше на гърдите си тънка ленена дреха — и с това, че бяха по-прикрити, съблазнителните й форми изпъкваха още повече. Ръцете и лицето й имаха блед бадемов цвят, позлатен от топлото слънце на Кеш. Косата й беше подрязана на челото и до раменете, за да открива лицето й, но с дълга плитка на гърба, сплетена със скъпоценни камъни и злато. След това придворният служител изрева:
— Принцеса Соджиана.
Локлир едва се сдържа да не скочи. Ако принцеса Шарана беше хубост в началото на своя разцвет, то майка й, Соджиана, бе самата красота в пълната си зрялост. Висока жена с атлетична фигура, тя пристъпваше като танцьорка и всяка стъпка бе предназначена да изтъкне най-добре пищните форми на тялото й. А то беше изключително — дълги крака и ръце, плосък корем и пълни гърди. Изглеждаше съвършено закръглена, но без намек за пълнота, гладка и мека над здравите мускули. Беше покрита само с бялата препаска, с тънък златен гирлянд вместо белия колан. Около ръцете й се виеха две златни змии, а на шията си носеше златна торква с огнени опали, изпъкващи върху шоколадовомургавата й кожа. Косата й бе кафява като просмукано с вино дърво, с червени жилки сред кестенявите кичури. А от лицето й, не по-малко изумително от тялото, две смайващо зелени очи изгледаха майка й.
— Богове! — ахна Локлир. — Тя е зашеметяваща!
— Принцесата е всепризната за една от най-красивите сред истинската кръв, милорд — каза Кафи. — В забележката му се долавяше нотка на сдържана предпазливост.
Джеймс го погледна озадачено, но мъжът от пустинята, изглежда, не изпитваше охота да говори повече и след като издържа продължителния поглед на Джеймс, се обърна към Локлир, чиито очи не можеха да се откъснат от застаналата пред майка си принцеса, и най-сетне промълви:
— Лорд Локлир, длъжен съм да добавя, че… — Озърна се отново към принцеса Соджиана, която тъкмо се изкачваше по стъпалата на имперския подиум, и прошепна: — Че принцесата е най-опасната жена в двора след императрицата. Което я прави втората най-опасна жена на този свят.
Локлир се ухили предизвикателно и отвърна:
— Склонен съм да го повярвам. Тази жена направо ти секва дъха. Но смятам, че бих могъл да приема предизвикателството.
Гамина го изгледа мрачно, а Кафи се усмихна малко насила.
— Може и да ви даде възможност. Казват, че имала вкус към… новото.
Джеймс не пропусна намека на Кафи, въпреки че Локлир беше твърде омаян от чара на жената, за да го усети. Графът кимна леко на Кафи, благодарен за предупреждението.