За разлика от Авари и Шарана, Соджиана не се ограничи само с поклон пред императрицата и след това да се оттегли на масата, отделена за императорското семейство, а заговори:
— Добре ли сте, госпожо майко?
— Добре съм, дъще. Ще мога да поуправлявам Кеш още някой и друг ден.
Принцесата отново се поклони и каза:
— Тогава молитвите ми са удовлетворени.
След което се оттегли и седна при брат си и дъщеря си и в залата влязоха слугите.
Започнаха да им поднасят едно след друго невероятно разнообразие от блюда и Ерланд взе да се затруднява кое по-напред да опита. Разнасяха се вина — сухи и сладки, червени и бели, последните охладени с лед, свален от върховете на планините.
Ерланд се обърна към кешиеца.
— Е добре, кажи ми защо членовете на императорската фамилия трябва да влизат последни?
— Нашите обичаи в Кеш може да ви изглеждат донякъде странни. Първо влизат най-маловажните: робите, слугите и низшите дворцови служители, които подготвят всичко за особите от знатен род. После влиза Тази, която е Кеш и заема мястото си на подиума, след това идват другите благородни особи или лицата, заели високи длъжности по заслуги, отново по реда от най-низшия до най-горния ранг. Вие сте единствените присъстващи тази вечер лица от благороден ранг освен императорското семейство, затова влязохте точно преди принц Авари.
Ерланд кимна, а после го порази една странна подробност.
— Но това означава, че неговата племенничка Шарана е…
— С по-висок ранг в двора от принца — довърши Кафи и се озърна. — Това е семеен въпрос, принце.
„И също така въпрос, за който не му се иска да говори — добави мислено Гамина. Ерланд я погледна и тя продължи: — Не му чета мислите, ваше височество. Не бих го направила, ако човек сам не ми позволи, но той… го съобщава. Не мога да го обясня по-добре, но той се напряга да премълчи много неща.“
Ерланд изостави темата и взе да разпитва за двора. Кафи му отговаряше досущ като отегчен учител по история, освен когато въпросите го насочваха към забавни, смущаващи или направо скандални анекдоти. Оказа се, че е голям клюкар.
Джеймс предпочете да остави другите да поддържат разговора, докато той самият следеше и пресяваше в ума си отговорите на Кафи. Блюдата се редяха едно от друго по-пикантни, а той събираше разнородните късчета намеци и смътни загатвания за това и онова и ги наместваше в канавата на това, което вече знаеше. Кеш приличаше на сложен мравуняк и единствено присъствието на тази царица-майка на мравуняка, императрицата, поддържаше някак реда. Фракции, стари междуплеменни съперничества и вековни кръвни вражди бяха най-обичайни неща в дворцовия живот на Кеш и императрицата поддържаше целостта на империята, като непрестанно подкрепяше една фракция срещу друга.
Джеймс отпи от чудесното сухо червено вино и се замисли каква ли роля им е предопределено да изиграят в тази тукашна драма, защото вече знаеше със сигурност, също както знаеше, че ботушите му го убиват, че някой ще се опита да се възползва от присъствието им, за да укрепи собствените си политически цели. Въпросът беше кой точно щеше да се опита да се възползва и какви ще са мотивите.
Да, мотивите. Да не говорим как точно възнамеряваше въпросната особа да се възползва от присъствието на Ерланд в двора. Ясно беше, че поне една фракция в двора иска смъртта на Ерланд и война между Кралството и империята. Джеймс огледа залата и отново отпи от сухото червено вино. Наслади се за миг на вкуса му и се замисли, че е чужденец в тази толкова чужда страна и че ще трябва много бързо да се ориентира. Погледът му започна да обхожда разсеяно лицата наоколо. Поне половин дузина от присъстващите също го гледаха съсредоточено.
Джеймс въздъхна. Съмняваше се, че още през първата им нощ в двореца ще ги сполети някаква неприятност. Защото ако на него му бяха поръчали да убие Ерланд, щеше да го направи когато тук има повече гости, към които да се прехвърлят подозренията, а и убийството щеше да провали юбилея на императрицата. Освен, разбира се, ако самата тя не желаеше смъртта на Ерланд.
Той си взе късче пъпеш и реши да остави държавните дела настрани за няколко часа. Но само след минута погледът му отново започна да блуждае из залата и да търси някакъв нищожен признак, намек за това откъде може да се очаква следващата атака.
Глава 10
Спътник
— Фарафра! — викна юнгата от мачтата.
Заобиколиха издадения нос и кешийското пристанище се разкри пред погледите им. Един моряк на такелажа се обърна към Боррик и подвикна: