Сули грабна кесията и каза:
— Много сте милостив и щедър, капитане.
Лодката пое към вълнолома. Боррик претегли кесията в ръка и я пъхна в пазвата си до онази, която беше прибрал от Салая. Пое си дъх и се замисли какво да предприеме. Очевидно трябваше да се добере до град Кеш, но как — това беше въпросът. Реши да не се занимава с това преди да са стъпили на сушата и попита Сули:
— Какво искаше да каже капитанът с това, че не би оставил човек без пари в кешийски град?
Отговори му един от моряците.
— Да си безпаричен в Кеш значи да си труп, Шантав. — Мъжът поклати глава, удивен от невежеството на Боррик. — Животът в Кеш не струва нищо. Може да си проклетият крал на Квег, но ако в кесията ти не дрънкат монети, те оставят да пукнеш на улицата, ей така на, ще те стъпчат, без да спрат, и ще ти прокълнат душицата в Седмия кръг на пъкъла да падне само за това, че трупът ти им се пречка на пътя.
— Вярно е — каза Сули. — Тия в Кеш са абсолютни животни.
— Че нали и ти си от Кеш! — засмя се Боррик.
Момчето се изплю през борда.
— Ние от Дърбин не сме истински кешийци, както не са и жителите на пустинята. Те са ни покорили и им плащаме данъци, но не сме кешийци. — Посочи към града. — И онези там не са кешийци. Това ни го натрапват непрекъснато. Истинските кешийци са в град Кеш. Ще видиш!
— Момчето е право, Шантав — рече морякът. — Истинските кешийци са странна сган. Бръснат си главите и ходят голи-голенички, и хич не ги е еня, ако се държиш по-свободно с жените им. Така е! — Другият моряк изпръхтя недоверчиво, сякаш последното още не го беше пробвал лично. Първият продължи: — Возят се в колесници и се мислят за по-важни от нас. С един поглед могат да те убият. — Двамата мъже напънаха яко веслата и Боррик усети как лодката се надигна на гребена на вълната. Първият продължи разказа си: — И дори някой от тях да те убие, веднага го пущат. Понеже бил от истинската кръв.
— Така си е — обади се вторият моряк. — Ти внимавай с тия от истинската кръв. Те се мислят за нещо по-различно от останалите. Честта им е по-различна. Ако предизвикаш някой от тях, може да се сбие с теб, а може и не, хич няма да му пука за честта. Но реши ли, че си го оскърбил, ще те гони до дупка, както се гони животно.
Първият моряк добави:
— Да, ако трябва, ще те гони до края на света. Тъй си е.
Прибоят подхвана лодката и я тласна към брега. Боррик и Сули скочиха в дълбоката до кръста вода и помогнаха на моряците да обърнат лодката към морето, след което я бутнаха, за да дадат на гребците начален тласък да преодолеят прибоя. После излязоха на брега и принцът се обърна към просячето:
— Не точно така си представях, че ще ме посрещнат в Кеш, но нали поне сме живи… — опипа кесиите под ризата си — имаме си малко пари и не ни преследват. — Погледна към кораба, чакащ кешийския лоцман. Знаеше, че рано или късно някой от моряците ще спомене за младежа и момчето, взети на борда край Дърбин, и че хората в тази част на империята, които се ослушват да чуят нещо за него, ще свържат този факт с бягството му. И преследването щеше да започне отново. Боррик вдиша дълбоко и каза: — Поне засега не ни гонят. — Плесна закачливо момчето по гърба и добави: — Хайде да видим какво вкусно може да ни предложи този кешийски град!
Сули се съгласи охотно.
Ако Дърбин изглеждаше претъпкан с народ, мръсен и окаян, то Фарафра беше още по-зле. Докато изминат половината разстояние до центъра, Боррик вече бе разбрал какво бе искал да каже капитанът. Защото само на двадесетина разкрача от морската порта, близо до кейовете, откъдето влязоха в града, се натъкнаха на труп, гниещ на слънцето. Над трупа кръжеше ято тлъсти мухи и ако се съдеше по разкъсания торс, уличните псета бяха закусили с него преди изгрев-слънце. Хората го подминаваха с пълно пренебрежение и единствената им реакция беше да извръщат очи от неприятната гледка.
— Няма ли градската стража или някой друг да направи нещо? — попита Боррик.
Сули, който заничаше във всички посоки, готов да се сдобие с някоя и друга монета, му отвърна разсеяно:
— Ако някой търговец реши, че вонята пречи на търговията му, ще плати на уличните хлапета да го завлекат до залива и да го хвърлят във водата. Инак ще си лежи тук, докато изгние.
Няколко стъпки по-нататък един мъж в роба беше клекнал насред улицата, без да се притеснява от минувачите. Пред очите на Боррик човекът се изправи и преспокойно се вля в потока от минувачи, оставяйки след себе си недвусмислено доказателство, че е клекнал не за да изрази почитта си към боговете, а за да откликне на зова на природата.
— Богове небесни! — възкликна Боррик. — Нямат ли градски нужници тук?