Мъжът, който държеше конете, само поклати глава, изплю се на земята и избута животните още по-назад, докато колесницата не започна да завива надясно към дюкянчето на някакъв грънчар. Грънчарят завика уплашено и скочи да се измъкне от пътя й, но мъжът с големия меч спря да бута конете малко преди да изпотрошат стоката на бедния занаятчия, пусна поводите и се наведе да вдигне нещо от улицата, след което се отмести встрани и каза:
— Можеш да продължиш.
Кочияшът вдигна бича, но воинът, който явно очакваше това, рязко се извъртя, хвана сръчно бича, дръпна здраво и за малко да смъкне кочияша от колесницата. След което светкавично извади една от дългите си ками и сряза бича. Кочияшът залитна назад и докато се мъчеше да се изправи, посинял от гняв, наемникът плесна единия кон по хълбока и ревна с цяло гърло „Дий!“ Изненадан, кочияшът едва успя да ги подкара по улицата, без да изпотъпче струпалата се тълпа търговци и купувачи.
Бурен смях отпрати препускащата по булеварда колесница. Колкото до якия наемник, той само погледна подир нея, след което влезе в пивницата и застана до Сули.
— Ейл — каза мъжът и плесна на тезгяха това, което беше вдигнал от улицата — дребна медна монета.
Боррик поклати глава.
— За малко щяха да ви прегазят заради някакъв си медник.
Мъжът свали металния шлем и отдолу се показа сплъстената му влажна коса. Доколкото имаше коса, защото беше поне четиридесет и няколко годишен и повечето му коса на темето беше окапала.
— Не можех да рискувам да изчакам, приятел — отвърна той бавно и басово, сякаш му бяха натъпкали бузите с памук. — Това са цели пет луни. Толкоз пари от месец не съм виждал.
Нещо в говора му се стори познато на Боррик и той каза:
— Вие да не сте от Кралството?
Мъжът поклати глава.
— От Лангост, едно градче в подножието на Планините на спокойствието. Но иначе родът ми е оттам. Прадядо ми е дошъл от Таунтън. Както разбирам, ти ще да си от Кралството, а?
Боррик сви рамене все едно че това е без значение.
— Идвам от Дърбин — отвърна той.
— Е, Фарафра не е рай, но пак е по-свястно място от Дърбин. — Мъжът протегна ръка. — Гуда Буле, пазач на кервани, напоследък от Хансуле, а преди това от Гвалин, а още по-преди — от Ишлана.
Боррик стисна ръката му, доста мазолеста от въртенето на меча и разправиите с добитъка.
— Приятелите ми викат Шантавия — представи се той и се ухили. — А това е Сули.
Сули се здрависа много тържествено с новодошлия, все едно че са равни.
— Шантавия, викаш? Кой знае каква история има зад това име. Или баща ти не те е обичал?
Боррик се засмя.
— Не, просто веднъж направих нещо безумно и ми лепнаха този прякор. — Принцът поклати глава. — Пазач на кервани, казваш? Това поне обяснява защо се справяш толкова добре с впрегнати в колесница коне.
Дебелите устни на мъжа се извиха в усмивка и сините му очи блеснаха весело.
— Като видя колесничари, пощръклявам. А това, което наистина знам за конете, е, че не обичат да ги буташ по муцуните и се дърпат назад. Това може да го пробваш с някой глупак, дето им стиска юздите и ги пердаши с камшика, но не бих го опитал с ездач на гърба им със здрави колене и с шпори. — Мъжът се изкиска. — Голяма глупост беше, а?
Боррик се засмя.
— Прав си.
Гуда Буле гаврътна остатъка от ейла си и каза:
— Е, аз да тръгвам за кервансарая. Последната ми жена ме изхвърли от колибата си тая заран, когато най-сетне й светна, че няма да се оженя за нея и няма да си намеря свястна работа в града. Тъй че пари нямам, а това значи, че трябва да си намеря някаква работа. Освен това взе да ми писва от Фарафра и нямам нищо против да сменя малко гледката. Хайде, на добър час и на двама ви.
След кратко колебание Боррик каза:
— Дай да ти поръчам още едно.
Гуда остави шлема, който току-що беше вдигнал от тезгяха и се засмя:
— С една приказка ме уговори, Шантав.
Боррик поръча по още едно за тримата и щом кръчмарят тресна халбите на тезгяха, се извърна към наемника.
— Трябва да стигна до град Кеш, Гуда.
Гуда се озърна сякаш искаше да види къде точно се намират.
— Ами първо ще тръгнеш ей натам — посочи той улицата, — докато стигнеш до Кулите на светлината — това е една планинска верига, много лесно ще я забележиш. После завиваш наляво, да я заобиколиш, после пак надясно, където река Сарне минава покрай северните склонове на Стражите. Вървиш все по реката до едно място край Овернската глъбина, дето живеят много хора, и това ти е градът Кеш. Не можеш да го сбъркаш. Ако тръгнеш веднага, за месец и половина си там.
— Благодаря — сухо отвърна Боррик. — Исках да кажа, че трябва да стигна в Кеш и бих искал да се хвана на работа в някой керван, който отива натам.