— Аха — кимна равнодушно Гуда.
— И само ще ми е от полза, ако с мен има някой познат, който да ме препоръча.
— Аха — повтори Гуда. — Искаш значи да те заведа в кервансарая и да кажа на някой нищо неподозиращ керванджия, че си ми приятелче, че страшно въртиш меча и че съвсем между другото ти викат Шантавия, така ли?
Боррик затвори очи, сякаш го заболя главата.
— Не съвсем.
— Виж какво, приятел, благодаря за почерпката, но това още не ти дава право да ме молиш да рискувам доброто си име, като направя препоръки, които рано или късно ще ми се отразят лошо на репутацията.
— Чакай малко! — каза Боррик. — Кой е казал, че ще ти се отрази лошо? Аз наистина умея да боравя с меча.
— Без меч?
Боррик сви рамене.
— Това е дълга история.
— Тя историята винаги е дълга. — Гуда вдигна шлема и го нахлузи на главата си малко накриво. — Съжалявам.
— Ще ти платя.
Гуда свали шлема си, постави го на тезгяха и махна с ръка на кръчмаря за още по едно.
— Е добре, дай да цепим направо тогава. Репутацията си има цена, нали? Какво предлагаш?
— Ти колко ще спечелиш от едно пътуване до Кеш?
Гуда помисли.
— Тоя маршрут е доста спокоен, армията го пази добре, така че заплащането е малко, поради което винаги има нужда от пазачи. Ако керванът е голям, може би десет екю. При по-малък — пет. И храна, разбира се. Може и някоя награда, ако по пътя ни нападнат разбойници.
Боррик пресметна бързо наум — можеше да смята само в кралски пари — и сравни резултата с парите, които бе взел от Салая плюс печалбата си от покер на кораба.
— Предлагам ти следното. Уреди да ни наемат и тримата да пазим някой керван дотам и ще ти удвоя заплатата.
— Чакай да видим дали съм те разбрал добре. Значи те взимаме с някой керван до Кеш и ти ми плащаш като стигнем дотам, така ли?
— Точно така.
— Не — отвърна мъжът и допи ейла си. — Какво ми гарантира, че няма да щипнеш с парите, преди да си ми ги дал?
Боррик го изгледа отегчено.
— Съмняваш се в честната ми дума?
— Честната ти дума? Синко, та ние току-що се запознахме. Ти какво би си помислил на мое място, ако ти го предложи някой с прякор Шантавия? — Гуда погледна многозначително празната си халба.
Боррик щракна с пръсти за още по едно.
— Добре де, ще ти платя половината преди да тръгнем и останалото — когато стигнем.
Гуда все още не изглеждаше убеден.
— А момчето? Никой няма да го вземе за пазач.
Боррик погледна Сули, който вече се клатушкаше под влиянието на трите халби.
— Него ще го наемем в кервана като помощник-готвач.
Сули кимна с гуреливи очи.
— Да, г-готвач.
— А можеш ли наистина да въртиш оръжие, Шантав? — попита вече сериозно Гуда.
Боррик отвърна равнодушно.
— По-добре от всеки, когото съм срещал.
— Е, това му се вика хвалба! — удиви се Гуда.
— Но все още съм жив, нали? — ухили се Боррик.
Гуда го зяпна за миг, след което отметна глава и се разсмя с цяло гърло.
— О, това беше добро. — Довърши остатъка от ейла, извади двете си дълги ками и подаде едната с дръжката напред на Боррик. — Я ми покажи какво можеш, Шантав.
Боррик изведнъж се извъртя, отби коварното замахване на наемника и без да се колебае, го удари с все сила по темето с лявата си ръка. Гуда разтърси глава, а Боррик се хвърли напред и го затисна по гръб на масата.
— Ей-ей, вие двамата! — изрева кръчмарят. — Я спрете, че ще ми съсипете пивницата!
— Можем да спрем, когато кажеш, че съм те убедил — каза принцът спокойно. Острието на камата му бе опряно в гърлото на Гуда.
Наемникът се ухили.
— Добре, убеди ме.
Боррик подхвърли камата, хвана я с палеца и показалеца си и я връчи на Гуда. Наемникът я взе и каза:
— Добре. Давай тогава да намерим някой търговец на оръжие и да се снаряжим. Може и да се оправяш с оръжието, но каква полза, като го нямаш.
Боррик бръкна в пазвата си, измъкна едната кесия, извади два медника и ги подхвърли на ядосания кръчмар.
— Сули, хайде да тръгваме… — И изведнъж видя, че момчето се е смъкнало на пода до тезгяха и хърка.
Гуда поклати глава.
— Не знам дали ще мога да разчитам на човек, който не носи на пиене.
Боррик се засмя и задърпа пияното момче да стане.
— Сули, трябва да тръгваме!
Момчето го изгледа с гуреливите си очи.
— Господарю, тази стая що се върти така?
Гуда взе шлема си и каза:
— Шантав, аз ще ви изчакам отвън. Ти се оправи с момчето.
Наемникът излезе от пивницата и се спря пред съседния дюкян да разглежда медните накити, а от кръчмата се разнесе ужасно къркорене. На някой здравата му беше прилошало.