След три часа през източните порти излязоха двама мъже и едно позеленяло момче и влязоха в кервансарая. Широкото поле, обкръжено от трите страни от шатри и заслони, се намираше източно от града, на по-малко от четвърт миля от портите на Фарафра. По голямата ливада стояха пръснати безразборно поне триста големи фургона. Коне, волове и камили се движеха насам-натам и изпълваха въздуха с прахоляк.
Сули влачеше един голям чувал, пълен с всевъзможни неща, които Гуда беше настоял да закупят. В това отношение Боррик се беше вслушал в съветите на наемника, освен когато стана дума за собственото му снаряжение, и сега беше навлякъл стара, но удобна кожена куртка, имаше и кожени наколенници и предпазители над китките. Лек шлем не можа да си намери, но вместо това си беше избрал кожена превръзка с памучна кърпа, да държи дългата му коса назад и да пази очите му от пот, както и да предпазва врата му от горещото кешийско слънце. На лявото му бедро висеше широка сабя, а на левия хълбок — кама. Би предпочел рапира, но това оръжие се оказа по-рядко във Фарафра, отколкото в Крондор, и всички, които бе намерил, бяха прекалено скъпи. Пазаруването беше изяло по-голямата част от скромните му запаси от монети, а той си даваше сметка, че все още го чака дълъг път до Кеш.
Подминаха коневръзите и стигнаха до дългия, застлан с чакъл път, покрай който от двете страни се точеха безкрайни редици фургони. Покрай тях крачеха тълпи въоръжени мъже и търговци, търсещи превоз за стоката си.
Докато тримата се движеха по пътеката, от един фургон им подвикнаха:
— За Кимри! Трябват ми охранници за Кимри!
Друг човек им извика от съседната кола:
— Гуда! Трябват ми стражи за Телеман!
Трети изрева:
— Плащам горница. Утре тръгваме за Хансуле!
Най-после намериха керван, тръгващ за Кеш.
— Знам те, Гуда Буле! Мога да взема и приятеля ти, но момчето не го ща.
Боррик отвори уста, но Гуда го изпревари.
— Никъде не тръгвам без моя готвач. Той ми е късметът!
Дебелият керванджия огледа Сули, отри потта от лисото си теме и рече:
— Готвач? Че и да ти е късметът?
Гуда кимна, сякаш това беше нещо толкова очевидно, че не си заслужаваше да се обсъжда.
— Да.
— И какво, о, Господарю на Десетте хиляди въшки, ще рече това, че ти бил късметът?
— Ще рече, че когато пазех кервана на Таймуз Риоден от Куерел до Ашунта, преди седем години, ни нападнаха разбойници. Удариха ни като мълния. Не ми остана време даже да се помоля на Богинята на късмета. — Направи знак с ръката си за добър късмет и керванджията го повтори механично. — Но оцелях, както и това момче. Никой друг. И оттогава момчето винаги е с мен.
— И понеже това момченце не може да е на повече от дванадесет лета, о, баща на наглите измамници, трябва наистина да е преждевременно развито, за да е било готвач на керван преди седем години.
— О, не беше той — каза Гуда и поклати глава, сякаш това беше повече от очевидно. — Друг беше готвач. Значи клекнал съм аз в дерето със смъкнати гащи и ме е подгонила една диария, а разбойниците нападат. Не мога даже да се вдигна да се включа в битката. Ония просто не ме видяха.
— А момчето как оживя?
— Ми и то беше клекнало на няколко крачки от мен.
— И после? — попита керванджията и присви с любопитство очи.
— Пребих го кучия му син за това, че за малко не ме отрови, като ми сготви първия път.
Керванджията едва не се задави от смях, а Гуда му каза:
— Момчето няма да ти създава неприятности. Може да помага на готвача около огъня и няма да му плащаш. Само да се храни всеки ден с останалите, докато стигнем Кеш.
— Готово — рече керванджията, плювна в ръката си и я протегна. Гуда също си плювна в ръката и двамата плеснаха длани. — Все ще имам полза от един добър лъжец вечер край огъня. Така пътят минава по-бързо. — После се обърна към Сули. — Момче, бягай да намериш готвача. Кажи му, че ще си новата готварска маймунка.
Сули погледна Боррик и той му кимна да върви. След като момчето се махна, керванджията каза:
— Аз съм Янос Сабер, търговец от Кеш. Тръгваме призори.
Гуда свали вързопа, който носеше на рамо и каза:
— Тази нощ ще спим под фургоните ти.
— Добре. Сега ви оставям, че до среднощ трябва да намеря още четирима охранници.
Боррик и Гуда седнаха на сянка под едно голямо дърво. Гуда свали шлема си и прокара ръка по потното си чело.
— Да вземем малко да отдъхнем, а, Шантав? Утре наистина ще ни налегне теглото.
— Теглото ли?
— Да, Шантав. Днес само се поизпотихме и отегчихме. Утре ще сме жадни, мръсни, уморени, изпотени и съвсем отегчени.
Боррик легна и затвори очи. От дете му беше втълпявано, че добрият войник отдъхва, щом му падне сгода. Но умът му работеше трескаво. Какво ли ставаше с Ерланд и какво изобщо ставаше в Кеш? Според сметките му Ерланд и останалите вече трябваше да са стигнали в столицата. Дали Ерланд беше жив и здрав? Дали беше в безопасност? И дали него го смятаха за мъртъв, или просто за изчезнал?