Принцът въздъхна тежко и скоро заспа.
Глава 11
Лов
Лъвът стоеше като вкаменен.
Ерланд наблюдаваше с интерес грамадния звяр, приковал очи в пасящото стадо антилопи. Седеше на коня си до Джеймс, Локлир и Кафи Абу Харез. Наблизо чакаха подредени няколко колесници. Командирът на имперските колесничари лорд Джака следеше как синът му Диигаи се готви да се впусне в лова на звяра. Лицето на стария пълководец се бе отпуснало в стоически покой, като издялано от грапав черен гранит, без да показва никакво чувство.
Кафи посочи лъва, снишил се сред високата трева, и се обърна към Ерланд.
— В този млад самец няма капка гордост. — Ерланд отново обърна очи към огромния звяр: беше много по-голям от лъвовете, които беше преследвал в планинските райони на Кралството. А и беше с пищна грива, почти черна на цвят, докато лъвовете, които Ерланд беше виждал, бяха изцяло жълто-кафяви. Това животно беше направо величествено. — Ловува само за себе си — продължи Кафи. — Ако оцелее днес, някой ден ще се превърне в затлъстял мързеливец и ще разчита лъвицата му да му носи плячка.
— А дали може да оцелее? — попита Локлир.
Кафи сви рамене.
— Най-вероятно не. Божа работа. Младежът не може да напусне ловното поле, освен ако не бъде осакатен, което за човек от неговия ранг е почти равносилно на смърт. Баща му е един от най-влиятелните владетели в империята, така че да бъде понижен до ранга на сах-дареен — не-ловец — би било позор, непосилен за фамилията му, и тя няма да може да опази положението си в обществото. Момчето най-вероятно ще направи нещо ужасно глупаво и безразсъдно и ще загине.
Лъвът бавно сниши глава, без да откъсва очи от плячката. Явно вече си беше набелязал животно от стадото. Вятърът обаче промени посоката си и антилопите вдигнаха глави. Лъвът скочи с невероятна скорост и се хвърли напред, но една стара женска го изрита в муцуната и звярът за миг спря и се огледа объркано. Младият лъв изглеждаше сигурен, че от антилопите не може да се очаква подобно невъзпитано поведение. А след това улови друга миризма, донесена от вятъра, и изведнъж осъзна, че вместо хищник се е превърнал в плячка.
В този момент Диигаи извика, изплющя с камшика си и подкара конете в галоп. Ловът започна. Ерланд и спътниците му смушиха конете си и препуснаха, за да не изостанат.
Колесниците се развърнаха като при бойна маневра, за да прихванат звяра, ако реши да побегне надясно или наляво. Ловни викове изпълниха въздуха и младите кешийци запяха древни химни в чест на своя бог на лова. Смятан в Кралството за един от боговете на мрака, Червенозъбия бе едно от главните божества на Кеш и покровител на всички кешийски ловци.
Лъвът се затича в бесен бяг през степта. Не можеше да продължи така дълго, а на мили околовръст сред равния терен не се мяркаше подходящо за скривалище място.
Изведнъж Джеймс дръпна юздите и извика на Ерланд да спре. Конниците от Кралството заковаха на място и с тях — Кафи Абу Харез.
— Какво има? — попита Ерланд.
— Просто дай възможност тази добре организирана суматоха да ни изпревари, нищо повече. Не бих искал да се озовеш случайно отпред.
Ерланд понечи да възрази, но веднага съобрази какво иска да му внуши Джеймс. Сцената пред тях наистина можеше лесно да доведе до „нещастен случай“. Кимна, след което подкара кобилата си в лек тръс, достатъчно бързо, за да вижда какво става напред, но без да рискува да се увлече в лова.
Изведнъж колесниците спряха и отвориха достатъчно пространство за Диигаи да остане сам срещу звяра. Докато групата на Ерланд се изравни с тях, Диигаи вече беше слязъл от колесницата си и крачеше към лъва с дълго копие в едната ръка и кожен щит в другата.
— Оръжията му са доста първобитни за лов на толкова голям звяр — каза Ерланд. — Защо не използва лък?
— Това е неговото изпитание за мъжество — поясни Кафи. — Момчето е много важна личност, защото е най-големият син на лорд Джака. Мъж от истинската кръв може да използва лък, за да убие животно, нападащо стадото му, но за да станеш голям ловец — симбани, — да получиш правото да носиш лъвската глава с гривата при официални случаи, трябва да използваш оръжието на предците си.
Ерланд кимна и подкара коня си до колесницата на Диигаи. Водачът й, младеж приблизително на неговата възраст, гледаше напред с безпокойство, явно загрижен за сигурността на младия благородник. Неопитният ловец вече се намираше на петдесетина крачки пред колесницата и на още толкова от звяра.