Лъвът се бе присвил, изплезил език, и дишаше тежко. Път за бягство вече нямаше, защото колесниците го бяха обградили от всички страни. След това забеляза приближаващата се към него фигура и изрева, давайки воля на гнева и на страха си.
Няколко коне изцвилиха и се размърдаха, но водачите им ги задържаха на място. Ерланд се извърна към Кафи.
— Какво ще стане, ако хвърли и не го улучи?
— Той няма да хвърли — отвърна Кафи. — Твърде опасно е. Ще се опита да примами лъва да го нападне и ще насочи копието така, че той да се наниже на него, или ще се опита да му влезе достатъчно близо, за да го промуши.
На Ерланд това му се стори точно толкова глупаво, колкото изглеждаше и целият този варварски ритуал. Да ловуваш лъвове, мечки и вълци, нападащи стадата ти, беше смислено. Но да рискуваш срещу нещо, което не става за ядене, само за да носиш главата му като трофей — едва ли.
В този миг лъвът нападна. Тих вик на изненада се изтръгна от устните на повечето колесничари и за Ерланд и спътниците му стана очевидно, че това поведение е необичайно за тази порода лъвове. Диигаи се поколеба и в този кратък миг пропусна възможността да се подготви. Копието му се оказа не добре насочено и се заби в хълбока на звяра. Изведнъж настъпи ужасна бъркотия: младежът падна по гръб и само щитът му го спаси от ужасните нокти, когато звярът замахна, заслепен от болката. След това лъвът завъртя глава и се захапа по хълбока, от който стърчеше копието.
Лъвът разбираше от две неща — от болка и от кръв. Разяреното животно изрева и младежът понечи да отстъпи назад, прикривайки се с щита. Лъвът се завъртя в кръг, мъчейки се да прехапе копието, и успя да го измъкне. Диигаи обаче се озова от едната страна на побеснелия от болка звяр, а копието му — от другата.
— Но той ще загине! — извика Ерланд.
— Никой няма да се намеси — каза Кафи. — Негово право е да убие или да бъде убит. — Той сви рамене. — И аз не виждам особена логика, но такъв е обичаят на истинската кръв.
Изведнъж Ерланд се дръпна назад на седлото си, изхлузи крака от стремената, наведе се и бързо откопча ремъка на дясното стреме. Издърпа и лявото стреме, за да не удря коня, хвърли го на земята, после уви ремъка на дясното около дясната си ръка и разлюля желязото да пробва тежестта му и да види колко дълъг ще е замахът.
— Ама ти… — почна Джеймс, но докато изрече въпроса си, Ерланд вече препускаше към младия ловец.
Лъвът се присви, озъби се и започна да се придвижва с бързо пълзене напред, снишен за смъртния скок, но докато приближаваше младежа, вдигнал щита пред себе си да го посрещне, се появи нов нападател.
Ерланд се понесе в галоп към лъва и замахна с тежкото желязо на стремето. Лъвът ревна от болка и конят на Ерланд инстинктивно отскочи настрани. Лъвът се завъртя и замахна с огромната си лапа, но конят вече се бе отдръпнал. Огромният звяр понечи да се хвърли след него, но изглежда, се сети, че има да се справя и с друг враг.
Отвличането на Ерланд се оказа достатъчно. Диигаи се затича към падналото си в тревата копие, грабна го и щом Ерланд се озова до спътниците си, младият кешийски благородник нададе ловния си вик и лъвът се обърна. Подивял от болка и объркан от атаките от всички страни, звярът скочи към Диигаи. Този път копието се оказа добре насочено и улучи лъва право в гърдите. Звярът не можа да се спре и оръжието го прониза в сърцето.
Младежът се изправи над гърчещата се огромна котка и мъжете завикаха възбудено. Ерланд успокои кобилата, разцвилила се от мириса на кръвта — трябваше му известно усилие, за да я удържи без стремена, но беше великолепен ездач и бързо се справи. Една от колесниците го приближи и Ерланд видя в нея подминаващия лорд Джака. Изведнъж осъзна значимостта на импулсивния си акт. Дали не бе нарушил някакъв техен основен закон, отвличайки лъва? Опита се да долови нещо в погледа на възрастния мъж, било одобрение или осъждане, но Господарят на колесничарите отмина, без да покаже нищо, нито с поглед, нито с жест, на принца. Джеймс се приближи до Ерланд, докато нагласяваше железните стремена, и викна:
— Ти луд ли си? Какво те прихвана, та да направиш такава глупост?
— Щеше да загине — отвърна Ерланд. — След това другите щяха да убият лъва. А сега само лъвът е мъртъв. Стори ми се логично.
— А ако конят ти се бе уплашил, ти щеше да си първата жертва на лъва! — Джеймс сграбчи Ерланд за туниката и като едва не го свали от седлото, го придърпа към себе си. — Слушай! Ти не си някой си тъп син на безименен благородник. Нито кретенясалото дете на някой заможен търговец. Милост небесна, ти си следващият крал. Ако още веднъж се опиташ да направиш нещо толкова глупаво, лично ще те смажа от бой.