Ерланд отблъсна ръката му.
— Не съм го забравил. — Подкара коня си в кръг, със сгърчено от яд лице. — Не съм го забравил нито за миг, милорд графе. Нито за миг, откакто загина брат ми! — После срита коня си и препусна в галоп към града. Джеймс даде знак на почетната стража на Крондор да го последва. Нямаше да се опитат да го спрат, но нямаше и да го оставят да продължи без охрана.
Локлир се приближи до Джеймс и каза:
— Опърничаво ни е момчето, а?
Джеймс тръсна глава.
— На неговите години и ние с теб щяхме да направим същото.
— Наистина ли сме били толкова глупави?
— Боя се, че да, Локи. — Джеймс се огледа. — Режат главата на лъва, значи скоро ще се връщаме в двореца. И сигурно пак ще ни поканят на тържество.
Локлир отвърна с гримаса.
— Никой ли не е казвал на тези хора, че човек може да се нахрани прилично и без да събере петдесет души около себе си!
— Явно не — отговори Джеймс и смуши коня си.
— Я да вървим да уталожим ранената гордост на нашия принц — каза Локлир.
Джеймс, загледан към отдалечаващата се фигура на Ерланд, следван плътно от стражата, отвърна:
— Не гордостта му е ранена, Локи. — Обърна очи към церемониалното разчленяване на лъва и поклати глава. — Диигаи е на същите години като Ерланд… и Боррик. На Ерланд му липсва брат му. — Джеймс издиша продължително — почти като шумна въздишка. — Както и на всички нас. Хайде, все пак трябва да поговорим с него.
Двамата съветници на принца се приближиха до чакащия ги Кафи Абу Харез, който извърна коня си и пое с тях към градските порти. След като оставиха зад гърба си ликуващите кешийци, Локлир се обърна към него и попита:
— Кафи, добре или зле постъпи Ерланд, като помогна?
— Не зная, милорд — отвърна Абу Харез. — Ако вашият принц беше убил лъва, тогава щеше не само да посрами Диигаи, показвайки пред света, че момчето не го бива в лова, но и принцът щеше да си спечели могъщ враг в лицето на лорд Джака. Но сега той само отвлече звяра и позволи на момчето да си върне оръжието и да го убие. — Кафи присви рамене, усмихна се и подкара коня си в лек тръс до Джеймс и Локлир. — Може би нищо няма да произтече от тази случка. Но при тия от истинската кръв знае ли човек?
— Сигурен съм, че скоро ще го разберем — каза Джеймс.
Останалата част от пътя до града изминаха мълчаливо.
Мия седеше зад Ерланд в басейна и разтриваше напрегнатите мускули на врата и раменете му. Бяха сами, защото Ерланд беше освободил всички останали. Макар да се бе възползвал от щедростта на кешийските слугини, които му бяха подръка, беше установил, че все повече му допада компанията на Мия. Не че изпитваше някакво подобие на любов към младата кешийска слугиня, но с нея можеше да се порадва на удобството да се отпусне и да си говори каквото му е на душата. Тя, изглежда, притежаваше усет и знаеше кога да запази мълчание и кога да задава въпроси, които да го измъкнат от собствения му смут. А и любовните им забавления бяха преминали от възбудата при всяка новост и слепия сблъсък на страстта в малко по-уталожена близост между двама души, които вече се познават и разбират нуждите си. Друга слугиня влезе и обяви:
— Ваше височество, лорд Джеймс иска разрешение да влезе.
Ерланд изпита желание да откаже, но си даде сметка, че днес рано или късно трябва да поговори с Джеймс, затова кимна. Миг след това Джеймс влезе в къпалнята.
Джеймс погледна към голата двойка във водата, но дори да се изненада, че заварва Ерланд с момичето, не го показа. Не поиска нищо от слугинчето, останало в стаята, само свали наметалото си и й го подаде, а тя го пое. После взе едно столче, сложи го на ръба на басейна, седна и рече:
— Е, по-добре ли сме вече?
— Не. Още съм ядосан — отвърна Ерланд.
— И на кого, Ерланд?
За кратък миг безсилието се изписа ясно на лицето на младежа. После сякаш се отми под вещите пръсти на Мия, изтръгващи възлите на напрежение от врата и раменете му.
— На вселената, предполагам. На боговете на съдбата. На теб. На баща ми. На всички. — Гласът на принца зазвуча посърнало. — И най-вече съм бесен на Боррик за това, че се остави да го убият.
Джеймс кимна.
— Знам. И аз изпитвам същото.
Ерланд въздъхна и каза:
— Сигурно точно затова го направих. Просто не можех да гледам безучастно как лъвът ще убие онова момче. Може би то си има брат… — Думите му секнаха и сълзите дойдоха неканени. Ерланд плачеше за пръв път след разбойническата атака. Джеймс изчака, докато младият принц изплаче мъката по мъртвия си брат, без да покаже или да изпита притеснение от гледката. Самият той бе направил същото преди седмица в обятията на жена си.