— Кой, наистина? — отвърна възрастният мъж. — Животното беше младо, още неопитно и пощуряло от болка. Някой по-опитен ловец щеше да го удари с плоското на щита в муцуната и да го стресне и да го спре. Ако звярът замахне към щита, опитният ловец го оставя и се опитва да си вземе копието. Това нещо се учи, но в разгара на мига се забравя лесно. Лесно се забравя, ваше височество… Сега трябва да тръгвам, милорд, но преди това бих искал да знаете, че ако имате нужда от нещо, аз съм ви задължен.
Ерланд не можа да измисли нищо по-подходящо за отговор пред този толкова откровен израз на благодарност, затова каза само:
— Благодаря ви за проявената вежливост и за високата чест, която ми оказвате, лорд Джака.
Командирът на имперските колесничари се поклони на принц Ерланд и излезе, а Ерланд се обърна към Мия и каза:
— Надявам се, че ще се видим по-късно тази вечер.
Мия се приближи до него и почна да му оправя гънките на туниката, не толкова от необходимост, колкото да използва повода за още малко интимност и отвърна:
— Мисля, че ще се видим по-скоро, принце. Наредено ми е да се явя при императрицата.
— Нещо не е наред ли?
Мия сви рамене.
— Не, защо. Всички, които служим в двореца на Тази, която е Кеш, понякога сме удостоявани с правото да вкусим от величието на нейната близост.
— Добре. Значи ще те видя там.
Ерланд махна с ръка да отворят вратите на покоите му и две млади жени притичаха и дръпнаха широко крилата. Отвън чакаха в готовност кралските гвардейци, облечени в парадни униформи. Те обкръжиха Ерланд и тръгнаха със стегната маршова стъпка по широкия коридор.
По пътя към тях се присъединиха Джеймс и Гамина, после Локлир и накрая лорд Кафи. Когато стигнаха имперското крило на двореца, крондорските гвардейци спряха, тъй като не беше позволено войници от друга държава да пристъпват прага на имперската светая светих.
Ерланд влезе с фанфарен зов и тръбен ек. Повел като най-старши малката си група, от него се очакваше пръв да се обърне към императрицата. Кешийският церемониалмайстор зареди дълъг списък от възхвали към приближаващия се принц и от това, което го бяха учили, Ерланд съобрази, че този път приемът ще бъде официален. Едва сдържа усмивката си при мисълта, че разликата между официална вечеря и неофициална такава е само въпрос на именуване от страна на императрицата. Страшно му се дощя в този момент да си е в Крондор и да се хранят двамата с Боррик на някоя най-обикновена маса в ъгъла на кухнята — нещо, което бяха правили често, вместо да търпят официалните трапези на родителите си.
Щом стигна подножието на подиума, Ерланд се поклони, а церемониалмайсторът обяви гръмко:
— О, Тази която е Кеш, имам честта да ви представя Негово височество принц Ерланд, наследник на трона на Островното кралство, рицар-капитан на Западните владения.
Ерланд се изправи и каза:
— Ваше величество, благодаря ви най-сърдечно за проявената от вас доброта, за това, че решихте да споделите щедростта си с мен и с моите спътници. Позволете ми да ви представя… — И премина през всички формалности с представянето на спътниците си, както го беше правил всеки път от първото си явяване пред императрицата. Зачуди се наум дали тази глупост се повтаря при всяко ежедневно ядене при Нейно величество.
— Ваше височество е имал напрегнат ден, според това, което ми докладваха — рече императрицата. Ерланд изчака да чуе нещо повече, но тя добави само: — За нас е удоволствие отново да сте сред нас, ваше височество. Моля, насладете се от щедростта на трапезата ни.
В залата влезе принц Авари със свита от няколко души. Единият, оказал се най-близо до Ерланд, докато минаваха край него, се изплю на пода пред принца.
Очите на Ерланд се разшириха и лицето му почервеня. Младежът, който се беше изплюл в краката му, вече подминаваше, но Ерланд се извърна и извика:
— Ей, ти!
Очите на всички присъстващи се обърнаха към двамата млади мъже. Непознатият младеж се обърна и изгледа Ерланд с присвити очи. Беше от истинската кръв, навярно син на важен благородник, ако се съдеше по близостта му до принц Авари, а тялото му беше мускулесто и силно. На Ерланд веднага му замириса на предстоящ бой, но не беше в настроение да го избегне.
— Ерланд! — изсъска Джеймс в ухото на принца. — Не!
„Императрицата гледа“ — дойде до ума му предупреждението на Гамина.
Ерланд се озърна към трона, а младият благородник пристъпи и спря пред него. Вниманието на императрицата беше приковано в двамата младежи. Някакъв благородник понечи да се намеси, но тя му заповяда да остане до нея. Изглежда, не беше склонна да допусне намеса. По-скоро в погледа й се долавяше алчен блясък. Ерланд се зачуди дали това не е някакво изпитание — да видят с какъв владетел на Кралството ще си има работа Кеш след време. Е, ако беше така, щяха да видят в негово лице твърд противник.