— Какво бе, сах-дареен? — високо попита младежът.
Няколко души измърмориха глухо. В този двор да си не-ловец означаваше да си по-долен и от най-низшия благородник, а да те нарекат публично така се смяташе за смъртна обида.
Ерланд погледна принц Авари да види дали той ще се намеси. Принцът продължаваше да ги гледа с интерес и с лека усмивка. И изведнъж Ерланд осъзна, че младежът го е оскърбил по нареждане на принц Авари. Пое си дъх и след това почти мълниеносно извъртя десницата си пред гърдите и нанесе съкрушителен удар в лицето на оскърбителя.
Младежът се олюля и коленете му се подгънаха. Смъкна се на пода, но преди да падне съвсем, Ерланд се пресегна, сграбчи златния нагръдник и го надигна.
— Този, който обижда мен в двора на Кеш, обижда Кралството. Това не мога да го оставя безнаказано. — Пусна нагръдника на младока, бутна го назад и каза: — Имаш право да избереш оръжието.
Джеймс стисна Ерланд под мишницата и му прошепна:
— Недопустимо е да приемаш този дуел. Те само това чакат.
Но младежът отвърна само:
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Аз те ударих — каза Ерланд. — За теб остава правото да избереш оръжието, което ще използваме в дуела.
Младият му оскърбител зяпна объркано.
— Дуел ли? Че защо да се бия с теб? Явно е, че ще ме убиеш.
Ерланд не знаеше какво да отвърне. Неудобството му го спести самата императрица.
— Лорд Килава.
Един мъж на средна възраст стана от една от масите в дъното на залата.
— Какво ще заповяда моята императрица?
— Твоят син е жалък палячо, Килава. Той обижда гост на моя дом. Какво наказание заслужава?
Лицето на мъжа пребледня, но той отвърна твърдо:
— Каквото заповядате, ваше величество?
Императрицата се поколеба, след което каза:
— Бих поискала главата му да се поднесе на принц Ерланд в стъкленица с мед и вино като трофей, но тъй като нашите нрави не са нравите на Кралството, боя се, че това ще му причини неудобство. — Старицата помълча и каза: — Младият Расаджани.
Младежът, оскърбил Ерланд, моментално сведе глава пред императрицата.
— Ваше величество?
— Видът ви ми причинява неудобство. Прогонен сте от Горния град. Кракът ви да не стъпва на платото, докато светлината свети от очите ми. Когато си отида в Залата на Вечната красота, тогава онзи, който ще властва след мен, ако пожелае, може да прояви милост и да ви позволи да се върнете. Това е най-голямата прошка, която можете да получите от мен, и то само защото баща ви ми е скъп — не е останала много милост в старите ми кости. Махайте се!
Когато стигна при масата, заделена за неговата свита, Ерланд се обърна към Кафи и го попита:
— Какво беше това преди малко?
Въпросът изглежда затрудни кешиеца.
— Принце?
— Защо онзи ме оскърби, след като не иска да се бие? — попита Ерланд, докато сядаше.
Кафи седна до него и каза:
— Това е нещо присъщо на истинската кръв, ваше височество. Трябва да разберете: те не са народ на воини. Те са ловци. За тях воините са нещо като псета, които пускат срещу противника си. О, те се бият, щом се наложи, и то много яростно, но не го смятат за висока чест. За тях чест носи способността да проследиш плячката си, да я притиснеш и да я убиеш с един удар. Това е чест за истинската кръв. За младия Расаджани би било безсмислено да се бие. Вие сте безспорно даровит воин. Щяхте бързо да го убиете. Той го знаеше и затова да се бие с вас би било пълно безумие.
Ерланд поклати глава и отвърна:
— Трудно ми е да го разбера.
Кафи сви рамене.
— За тях е също така трудно за разбиране как човек може да допусне обстоятелствата да го принудят да се бие с човек, за когото знае, че е по-добър воин, и това да е въпрос на чест. От тяхна гледна точка това не е никаква чест, а глупаво самоубийство.
Влезе свитата на принцеса Шарана. На стъпка след принцесата крачеше Мия. Ерланд се наслади за миг на златокожата принцеса и после каза на Кафи:
— Защо моята главна слугиня е с принцесата тази нощ?
Кафи се усмихна.
— Защото вашата „главна слугиня“ е лейди Мия, братовчедка на Шарана.
Ерланд се ококори.
— Братовчедка ли? На принцесата? Вие се шегувате!
— Разбира се, че не, ваше височество — отвърна Кафи. — Императрицата не би допуснала роби или „низши“ като мен да обслужват личните ви нужди в покоите ви. — Думата „низши“ бе изречена с едва прикрита горчивина. — Само млади мъже и жени с благородно потекло — по-малки синове и дъщери — могат да обслужват императрицата и нейните гости.