— Да — каза Гамина. — Тук наистина е чудесно.
— Но за малко — каза Джеймс. — Боя се, че утре денят ни ще е ужасно претрупан. Утре е официалното посрещане и началото на юбилея. Ще присъстват всички владетели на империята. Ще трябва да се погрижим да изглеждаме възможно най-добре.
След което мислите на Джеймс отново достигнаха до Ерланд:
„Вероятно има нещо общо с нападението в пустинята. Фракцията на Авари е особено силна в ядрото на империята, докато силата на Соджиана е съсредоточена главно на това плато. Ако избухне война на север и обичайните отряди на воините-псета бъдат изпратени срещу нас, това отслабва присъствието на Авари тук. Освен това той ще е вероятният предводител на армиите срещу нас. Абер Букар, Властелинът на армиите, вече е твърде стар. Лорд Джака би бил подходящ избор, но Братята на Коня и още няколко фракции вече смятат имперските колесничари за прекалено влиятелни, така че императрицата едва ли ще рискува срещу един открит раздор, ако му повери командването. Не, принцът ще бъде единствената обединителна фигура, която всички биха последвали безпрекословно. А и още един владетел се стреми към върховенство в Галерията.“
„Кой?“ — попита Ерланд.
„Лорд Рави, Повелителят на Конното братство. Но той не е от истинската кръв и макар неговите конни части да са съществени за успеха на всеки поход, който империята би могла да предприеме срещу нас, им липсва престижът на Колесничарите.“
„Описваш ми картина на един разпадащ се двор.“
„Може би. Но не забравяй, че докато властва императрицата, всички й се подчиняват. Възможно е когато тя умре да настъпи хаос и дори гражданска война. Но този, който се опитва да предизвика война с нас, явно не чака тя да умре. Някои части от тази главоблъсканица все още не са ясни.“
На глас Ерланд каза:
— Е, щом трябва да ставаме утре рано свежи, май трябва да се връщаме.
Той се обърна към коридора, водещ към покоите им и привидно потъна в мълчание. „Повечето от тази главоблъсканица изглежда е неясна. Да се надяваме, че ще я решим преди да се е стигнало до конфликт.“
Последва мълчаливото им съгласие.
Глава 12
Измъкване
Боррик посочи напред и попита Гуда:
— Какво е онова там, по дяволите?
Керванът се точеше по широкия, добре отъпкан Имперски път от Фарафра за Кеш. До този момент пътуването им беше минало без произшествия.
Северно от пътя, съвсем близо до тях, трима конници се опитваха да уловят един пешеходец — някакъв странен тип, облечен в проста, дълга едва до коленете жълта роба. Главата му беше бръсната като на жрец, но облеклото му не напомняше за никой от ордените в Кралството, известни на Боррик. А и на чудака като че ли му беше доста забавно. Конниците се мъчеха да го хванат за робата, а той непрекъснато им се измъкваше, шмугваше се под шиите на конете, подвикваше и се смееше.
И това ставаше въпреки че бръснатият държеше дебела тояга и носеше голяма торба. Тичаше, смееше се с цяло гърло и подвикваше какви ли не щуротии, само за да дразни онези, които искаха да го хванат. Безумната му лудория предизвика смеха на Гуда и Боррик. Един от ездачите се обърна към тях и изглежда, се разяри още повече.
Ездачът вдигна някакъв кривак със странна форма, препусна към подскачащия човек и се опита да го удари, но мъжът приклекна, претърколи се на земята и след миг отново се беше изправил и подскачаше. Извърна си задника към тримата, надупи се и издаде звук като при пръдня, за да покаже презрението си.
— Какви са тия? — попита през смях Боррик.
— Подскачащият трябва да е исаланец, поне според облеклото — каза Гуда. — Исаланците са един народ от Шинг Лаи, южно от Огърлицата на Кеш. Странна пасмина са. Другите са от равнините на Ашунта. Можеш да ги познаеш по прическата и по криваците — като оня, с който се опитват да му счупят черепа. — Чак сега Боррик забеляза, че тримата носят косите си по сходен начин въпреки разнообразното си облекло: единият беше с бричове от козя кожа, гологръд и с кожен елек, другият с кожена ризница, а третият бе с дълги кавалерийски ботуши, везана риза и шапка с пискюл. Косите и на тримата обаче бяха прибрани назад, стегнати на темето с кожен пръстен с перо, и падаха на дълги опашки до средата на гърбовете им така, че да се виждат двете големи халки на ушите им.
— И защо го гонят?
Гуда сви рамене.
— Знае ли човек? Исаланците са мистици — пророци, шамани, гадатели и прорицатели; но освен това са най-големите крадци и мошеници в Кеш. Сигурно ги е изиграл нещо.
Единият от тримата изрева, извади сабята си и замахна към исаланеца. Боррик скочи от фургона, който се тътрузеше съвсем бавно, защото пътят се виеше нагоре и Янос Сабер не гонеше много конете, а ги щадеше. Сабер извика: