— Шантав! Качвай се във фургона! Остави ги тия.
Боррик му махна, забърза към странната игра на гоненица и подвикна:
— Ей, какво става тук?
Мъжът със странната външност не спря нито за миг прибежките си, но един от конниците — онзи с шапката с пискюла — се обърна и ревна:
— Стой настрана, странниче.
— Разбирам, че търпението ти е на изчерпване, приятелю, но да размахваш меч срещу невъоръжен човек ми се струва прекалено.
Без да му обръща внимание, ездачът пришпори коня си право срещу исаланеца. Друг от приятелите му тъкмо беше предприел подобна атака от другата страна и исаланецът се озова между двамата. Изненадващо обаче се измъкна с танцова стъпка и двата коня се сблъскаха и вторият ездач падна на земята. Първият изруга люто и махна на третия да се дръпне — и в същия момент исаланецът го удари по главата с тоягата си. Той рухна от седлото.
Третият ездач — онзи с кожения елек — подкара в галоп към тях и в последния момент свърна настрани и се сви на седлото, за да избегне опита на исаланеца, оказал се вляво от коня му, да свали и него с тоягата, но изведнъж усети, че две ръце отдясно са го сграбчили за елека и го дърпат надолу. Боррик го смъкна от седлото и го блъсна с все сила в другите двама, които се мъчеха да се изправят.
— Тук вече сбърка — изръмжа първият ездач и вдигна дългата си сабя, готов за бой. И не само беше готов за бой, ами ако се съдеше по изражението му, беше готов да се бие до смърт.
— Е — отвърна Боррик, готов да го посрещне, докато другите двама още се окопитваха, — тази битка няма да ми е първата в живота. — А добави шепнешком: — Дано само не ми е и последната.
Първият воин се понесе срещу него. Боррик ловко отстъпи настрани, перна го с острието на сабята си по задната част на бедрото — една от малкото незащитени от кожената броня части на тялото му — и го прати отново в прахоляка на пътя с болезнена рана, която щеше да го обездвижи, но не беше фатална.
Вторият и третият бързо си дадоха сметка, че си имат работа с опитен противник, и се разделиха, като мъжа с пискюлестата шапка мина вдясно, а онзи с кожения елек — вляво, така че Боррик трябваше да се пази от двете страни. Боррик почна да си говори: навик заради който Ерланд често му се присмиваше още откакто бяха момчета.
— Ако имат капка ум в главите, тоя отдясно ще ми имитира атака, а главорезът отляво ще се опита да ме довърши.
И Боррик изведнъж измъкна камата от колана си, скочи наляво и изтласка левия нападател назад. Завъртя се моментално, докато мъжът вдясно от него се канеше да се възползва от възможността да го удари в гръб, парира удара с камата и нанесе контраудар — сериозна рана в корема на мъжа с везаната риза и кавалерийските ботуши.
Докато мъжът падаше с болезнено хъхрене, Боррик се извърна рязко и видя, че последният останал нападател го приближава много предпазливо.
— По дяволите! Този знае какво прави — изруга Боррик. Беше се надявал, че мъжът с кожения елек ще направи същата грешка като другите двама, опитвайки се да му налети отзад.
Непознатият предпазливо запристъпва към принца. Всичко, което бе видял досега, му подсказваше, че си има работа с опитен боец. Двамата закръжиха, дебнейки се, без да обръщат внимание на нищо друго. След малко принцът забеляза, че в стъпката на противника му има шаблон, и заговори тихо:
— Стъпка, още една, кръстоска. Хайде, котенце, повтори го. Стъпка, още една, кръстоска. — Боррик се ухили и когато мъжът отново кръстоса крака, скочи в атака. Противникът откриваше защитата си при лекото извръщане на тялото, а Боррик чакаше точно това. Нападна и го помете назад с яростна комбинация от сечащи удари и забивания с камата в лявата ръка.
Противникът му обаче контрира и беше ред на Боррик да отстъпва. Той изруга съдбата, че му е пъхнала в ръцете сабя вместо рапира, и се опита да парира и да си върне позицията. И измърмори:
— Добър си, копеле с копеле!
В следващите не повече от две-три минути, които обаче му сториха часове, плувнаха в пот под горещото слънце. Боррик опитваше всички комбинации, които беше учил, но всеки път се оказваше, че противникът му не му отстъпва в нищо.
И изведнъж Боррик с вледеняваща яснота разбра, че се е изправил срещу най-опитния противник, когото е срещал в живота си, човек може би в по-малка степен надарен от природата от самия него, но с многократно повече опит зад гърба си.
За миг и двамата се спряха, лице в лице, и двамата присвити задъхани, изтощените им тела трепереха от умора и напрежение. Но и двамата разбираха вече съвсем ясно, че първият, който допусне грешка, ще умре. Боррик задиша на пресекулки, мъчейки се да събере последните си резерви от енергия. Взря се в противника си и разбра, че и той прави същото. Никой от двамата не пожела да хаби дъх за празни приказки — двамата изчакваха мига, в който ще си върнат достатъчно сила, за да нападнат отново. След това воинът от равнините вдиша шумно, нададе яростен вик и скочи напред. Боррик бързо отскочи встрани, вдигна нагоре сабята и камата да отбие удара му и го ритна с коляно в корема. Мъжът се срина на земята. Боррик скочи и замахна със сабята си, но тя се заби в пръстта, защото противникът му успя да се превърти. След това нещо го закачи за петата и Боррик залитна.