— Искаш ли портокалче?
Боррик кимна и странният човек извади един портокал от торбата, която беше държал упорито на гърба си по време на свадата с тримата ездачи. Боррик обели портокала и жадно засмука сладкия сок, а странният тип подаде още един на Гуда. Старият охранник го попита:
— За какво беше всичко това преди малко?
Човечецът сви рамене, без да престава да се хили.
— Ами смятаха, че съм ги измамил на карти. Много се ядосаха.
— А ти измами ли ги? — попита Боррик.
— Може би. Но това беше дреболия. Виж, те ме мамеха. Бяха се наговорили.
Боррик кимна, сякаш всичко това му се стори съвсем логично.
— На мен ми викат Шантавия.
Исаланецът се ухили още по-широко.
— И на мен. Понякога. А друг път ми викат Накор Синия ездач.
— Синия ездач ли? — вдигна вежди Гуда.
— Знаят ме понякога да яздя на хубав черен жребец от най-добрата порода, облечен в най-фино тъкани роби, боядисани в яркосин цвят. Много съм известен по някои места.
— Е, това място не ще да е от тях — рече Гуда.
— Уви, не е. Тук съм сравнително непознат. Но пък има времена, когато се натъкмявам с ония ми ти сини одежди и като яхна оня ми ти хубав жребец, бързо се разчува за мене, където и да мина, щото по хубост като мен втори няма.
Боррик изгледа захабения му жълтеникав халат и каза:
— Тия времена май не са сегашните.
— Жалко, но отново ще трябва да кажа „уви“, защото и това е вярно. Конят ми взе, че умря, поради което ми беше много трудно да продължа да го яздя, а пък синия си халат го загубих от един който мамеше на карти по-добре и от мен.
— Добре че поне си по-откровен измамник от всички, които съм срещал — засмя се Боррик.
Накор също се засмя и после каза сериозно:
— Лъжа само тези, които се опитват да лъжат мен. Но съм честен с онези, които са честни с мен. Най-трудното е да намериш честни хора.
Боррик кимна, развеселен от странния дребосък.
— И колко честни хора си срещал напоследък?
Накор сви рамене и закима малко театрално.
— А бе напоследък май не съм срещал. Но все още храня надежда, че някой ден може и да срещна.
Боррик отново се засмя, повече на собствената си глупост, че се е забъркал с този луд, отколкото на самия него.
Вечерта фургоните се подредиха в кръг около лагерния огън — традиция стара, колкото са стари керваните. Янос Сабер беше обяснил съвсем недвусмислено на Боррик какво мисли за всеки страж, който си търси белята, когато нещо не го засяга, и попита Гуда има ли ум в главата, че да тръгне след него. Колкото до момчето, на него прости — нали все пак беше момче, а за момчетата е нормално да вършат неразумни неща.
Странно защо изобщо не го притесни това, че самият исаланец се беше присъединил към кервана, без някой да го е канил. Боррик беше сигурен, че странният дребосък по някакъв начин развеселява обикновено сериозния търговец, но това предполагаше, че има някаква магическа сила. Освен ако не беше толкова ловък мошеник, че да мами простодушната си жертва, седнал съвсем небрежно доста надалече. Дори чичо Джими едва ли би твърдял, че е толкова добър.
При мисълта за Джеймс отново го обзе отчаянието от положението, в което беше изпаднал. Как сега да се добере безопасно до двореца на императрицата и да извести Джеймс, че е жив? Фактите, научени в дома на губернатора на Дърбин, показваха, че много важни особи са въвлечени в заговора за покушение срещу него. И той разбираше, че колкото повече се приближава към двореца, толкова по-трудно ще е да се добере до него.
Излегнат край огъня, Боррик реши, че ще има достатъчно време да обмисли този въпрос по пътя. Все още имаше много дни, докато стигнат до Кеш. След топлото ядене и в не по-малко топлата вечер той скоро задряма и се събуди чак когато Гуда дойде и го срита.
— Твой ред е да пазиш, Шантав.
— Джийлоджи! — извика Гуда.
Боррик се надигна на лакът и погледна напред. В момента не беше на смяна и се бе изтегнал върху балите с коприна, внос от Свободните градове. Пред тях се виждаше някакво селище. В Кралството можеше да мине направо за град, макар и не от най-големите, но Боррик отдавна вече беше разбрал, че в сравнение с Кеш Кралството си е слабо населено. Легна и реши да подремне още малко, но чу как Гуда добави: