— Това е маймунката на готвача — отвърна Янос.
— Как се казваш, момче? — попита капитанът.
— Сули от Одоскони — отвърна Гуда.
— Млък! — кресна капитанът.
— Той ми е брат — рече Боррик.
Капитанът го перна с опакото на ръката си през лицето. Очите на Боррик се насълзиха, но той се сдържа, макар че много му се искаше да набучи капитана като пиле на шиш.
Капитанът сграбчи Сули за брадичката и го огледа.
— Твоите очи са тъмни.
— М… майка ми имаше тъмни очи — взе да заеква Сули.
Капитанът изгледа Гуда кръвнишки.
— Нали каза, че майка му имала зелени очи?
Гуда отвърна, без да му мигне окото:
— Не, неговата майка имаше зелени очи. — И посочи Боррик. След което вдигна пръст към Сули. — А неговата беше с тъмни очи. Различни майки, един баща.
Приближи се друг страж и каза:
— Никой друг не отговаря на описанието, сър.
Войникът, който държеше Сули, го попита рязко:
— Кой е баща ти бе? — Сули погледна Боррик, но войникът кресна: — На мен отговаряй!
— Сули от Одоскони — изписука момчето. — Нарекли са ме на него.
Капитанът удари боеца.
— Идиот! — И посочи Боррик. — Тоя чу името.
— Капитане, отведете момчето настрана и го попитайте за другия ни брат — предложи Боррик.
Капитанът махна с ръка да го направят, а Боррик прошепна на Гуда:
— Ще ни задържат.
— Тогава защо беше тази глупост? — попита приглушено Гуда.
— Защото в момента, в който се увери, че е хванал точно търсената двойка, сме мъртви.
— Убийство? — изсъска Гуда.
Боррик кимна, а капитанът отново застана пред двамата.
— Я да чуем сега кой е този митичен брат на двамата лъжци?
— Имаме брат на име Раста, който е голям пияница — отвърна Боррик и се замоли наум дано момчето да се сети за онзи импровизиран диалог, който бяха водили малко преди да се натъкнат на Салая в Дърбин.
Войникът се върна и докладва:
— Момчето твърди, че имал друг брат на име Раста, който бил голям пияница.
Боррик беше готов да разцелува момчето, но се сдържа да не се усмихне. Капитанът каза:
— В тия двамата има нещо, което не ми харесва. — Хвърли поглед към чакащия отстрани Янос Сабер. — Ти с другите си хора можеш да продължиш, но тия двамата ще ги задържа. — После погледна отново Гуда и добави: — И този също.
— Страхотно — каза Гуда, докато стражите му прибираха оръжието и връзваха китките му. Боррик и Сули също ги овързаха и скоро тримата закрачиха по пътя, вързани зад конете.
Градчето Джийлоджи си имаше стражарски участък, който на свой ред разполагаше с жалко подобие на килия — паянтова пристройка, използвана предимно за сприхави селяци и овчарчета, когато вдигнат някоя свада. Сега участъкът беше на разположение на капитана на Имперската гвардия и неговия отряд, за голямо неудоволствие на местния пристав. Оттеглил се от войнишка служба ветеран със сиво по брадата и огромен корем, той изглеждаше съвсем подходящ да строява местните грубиянчета, но едва ли щеше да свърши работа, ако се стигнеше до по-сериозен бой. Затова се съгласи набързо с настояването на капитана да се разкара от помещението.
Боррик чу как капитанът нареди на сержанта си да прати вестоносец до Кеш, за да пита какво да правят с тримата задържани. Хвана само част от разговора им, но беше явно, че заповедите идат от някое много високо място и че са взети предпазни мерки да не би прекаленото внимание към неговата особа да прерасне в масово издирване. Една важна за Кеш подробност беше, прецени Боррик, че в тази толкова голяма държава толкова много хора вършеха разни неща по такъв начин, че цялата тази операция да може да продължи доста дълго, без повече от един на всеки сто изобщо да е чул за нея. Денят бавно изтече и нощта се заточи още по-бавно. Сули беше заспал, след като всякаква надежда, че ще получат вечеря, се изпари заедно с пристава. Имперската гвардия, изглежда, не се интересуваше от такива досадни подробности, че и затворниците трябва да хапнат нещо.
— Здрасти! — чу се весел глас откъм прозореца и Сули моментално се събуди и скочи.
Всички вдигнаха очи нагоре и видяха на прозорчето, което бе почти под тавана, едно ухилено лице.
— Накор! — прошепна Боррик. После махна на Гуда да му помогне и се изкатери до решетките на прозореца, като стъпи на раменете на едрия наемник.
— Какво правиш тук?
— Помислих, че може да ви се ядат портокали — отвърна ухиленият дребосък. — Затворническата храна не е много добра.
Боррик успя само да кимне тъпо и Накор му подаде портокал през решетките. Боррик го хвърли на Сули, който го захапа алчно и изплю парчето кора на пода.