— Ще трябва да приемем думите ти на вяра — каза принцът. — Изобщо не си направиха труда да ни нахранят. После изведнъж попита: — Ами ти как стигна там горе?
Прозорецът беше на цели осем стъпки високо, а дребосъкът като че ли не се държеше за решетките.
— Не е важно. Искате ли да излезете?
Гуда, който бе почнал да се олюлява под тежестта на Боррик, изпръхтя:
— Това е един от най-тъпите въпроси, които смъртен човек е задавал през последните хиляда години. Разбира се, че искаме!
Исаланецът се ухили още по-широко и каза:
— Тогава се дръпнете ей в оня ъгъл и си покрийте очите.
Боррик скочи от раменете на Гуда. Свряха се в ъгъла и си покриха очите. Последва миг тишина, след което нещо удари силно Боррик, сякаш някаква огромна ръка го лашна в стената, и го оглуши силен гръм. Той отвори очи. В стената зееше дупка. Килията се бе изпълнила с прах и миризма на сяра. Измъкнаха се през дупката и видяха Накор. Беше на кон и държеше юздите на още три.
— Хайде — каза той и подаде юздите на Боррик. — Докато стражите са зашеметени.
— Господарю, ама аз не мога да яздя — изплашено каза Сули.
Гуда вдигна момчето и го постави на седлото на най-близкото животно.
— Като не можеш, гледай да се научиш много бързо. Ако почнеш да падаш, хвани се с две ръце за гривата и дръж здраво!
— По-бързо! — викна Боррик. — Те са опитни ездачи и ще ни настигнат…
— Няма — каза Накор. — Срязах им ремъците на седлата. — Измъкна неясно откъде един крив нож, за да ги увери. — Но все пак ще е по-умно да тръгваме, преди да са се освестили.
Препуснаха — Сули едва успяваше да се задържи на седлото — и след като излязоха от разбудилия се вече Джийлоджи, Боррик се обърна към Накор и попита:
— Какво всъщност направи?
— А, най-обикновена магия — отвърна дребосъкът и се ухили.
Гуда си плю в пазвата и рече:
— Ти магьосник ли си?
Накор се разсмя.
— Разбира се. Ти не знаеш ли, че всички исаланци сме магьосници?
— Така ли успя да се качиш до прозореца — попита Боррик. — Полетял си с някоя магия?
Накор се разсмя още по-силно.
— Не бе, Шантав. Стъпих на гърба на коня!
Пришпориха конете в галоп. Миг след това отчаян вик и силно тупване на земята им подсказа, че Сули е изхвърчал от седлото.
— Това май ще е най-бавното бягство в историята — изпъшка Боррик.
Глава 13
Юбилей
Ерланд стоеше и гледаше безмълвно.
Колкото и да се мъчеше, просто не можеше да възприеме мащабите на това, което се разкриваше пред очите му: мястото на церемониите в първия ден на седемдесет и петия рожден ден на императрицата, явно градено от най-талантливите инженери на Кеш цели столетия. Представляваше гигантски амфитеатър, вкопан в единия край на платото, на което се простираше Горният град — по-точно Имперският дворец. Построен бе с умението на творци, с потта на строители и с кръвта на безчет роби, толкова огромен, че да може спокойно да побере петдесет хиляди души, повече от жителите на Риланон и Крондор, събрани наедно.
Ерланд махна на спътниците си да тръгнат на обиколка с него, защото все още имаше цял час преди да дойде ред за неговата роля в официалната церемония. Кафи Абу Харез, неизменният им водач, бе до него, за да отговаря на въпросите му.
— Кафи, колко време е било нужно, за да се построи това? — попита Ерланд.
— Векове, ваше височество — отвърна мъжът от пустинята. Посочи едно място при основата на гигантския клин, всечен в платото. — Там, недалече от границата на Долния град, преди няколко века императорът Канафи Суджинрански, наречен Благодетелния, решил, че забраната за лица, които не са от истинската кръв, да остават нощем на платото пречи на гражданите да наблюдават някои важни имперски церемонии, най-вече онези, които били израз на благодетелността му, както и публичните екзекуции на изменниците. Решил, че мнозина, за които би било само полезно да са техни свидетели, излишно са лишени от този нагледен урок. Така че постановил щото всичко, което е на това плато, в това число и най-долната му част, е всъщност част от Горния град. Разпоредил се ето там долу да се направи малък амфитеатър и в скалата бил изсечен сектор, така че да може там да се провежда Имперският съд пред очите на онези, на които не е позволено да се качват в Горния град.
— И оттогава е бил разширяван доста пъти — подхвърли Локлир.
— Да — кимна Кафи. — Само входът е разширяван петкратно. Имперската ложа е премествана три пъти. — Той посочи просторния сектор, заслонен с гигантски балдахин от фина коприна, в центъра на големия каменен полумесец, по който обикаляха в момента. После спря принца с леко докосване по рамото и посочи личната тераса на императрицата. — Тази, която е Кеш, дано да е вечно благословена от боговете, ще наблюдава празненствата. Тронът й от злато е поставен на малък подиум, около който нейното семейство и слугите, както и лицата, носещи императорска кръв, ще отдъхват в удобства. В тази зона се допускат само най-знатните особи. Да влезеш там без изричната покана на императрицата означава сигурна смърт, защото измалийската лична гвардия на Нейно величество стои на стража пред всеки вход.