Джеймс се обърна, облегна се на мраморния парапет, все едно че оглежда огромния амфитеатър и промълви:
— Гамина?
Гамина притвори очи и гласът й достигна до ума на Ерланд. „Наблюдават ни.“
„Очаквахме го“ — отвърна Ерланд.
„Не. Наблюдават ни с магьосничество.“
Ерланд насмалко да изругае. „Могат ли да ни слушат като си говорим така?“
„Не знам — отвърна тя. — Баща ми може, но малцина могат да се мерят със силата му. Не мисля.“
Джеймс каза на глас:
— Забележително, нали?
А наум каза: „Според мен не могат, иначе би трябвало да го усетиш. И не смятам, че вниманието им към нас ще намалее скоро, така че да се надяваме, че съм прав.“
„Да — съгласи се Гамина. — Магьосничеството не го усещах преди да започна да го търся. Много е тънко и едва доловимо. И е добро. Смятам, че този, който го прилага, може да чува какво си говорим, дори може би да вижда какво правим. Но ако можеха да подслушват мислите ни, смятам, че щях да го усетя.“
Притвори за миг очи все едно че е замаяна от жегата и Джеймс я прегърна. „Не мисля, че е нечий ум, иначе щях да усетя целта зад него.“
„Какво искаш да кажеш?“ — попита Ерланд.
„Мисля, че сме във фокуса на някакво устройство. Навярно е някакъв кристал или вълшебно огледало. Баща ми използва такива в изследванията си. Ако е така, със сигурност ни виждат и или някой добре обучен за това разчита думите ни по движението на устните, или направо ги чуват. Но съм сигурна, че мислите ни са недосегаеми.“
„Това е добре — каза Джеймс. — Защото най-сетне получих вест от тукашните ни агенти.“
— Колко дълго ще трябва да останем на тази церемония? — небрежно подхвърли Гамина.
— Няколко часа поне, без съмнение — отвърна Джеймс. А на Ерланд каза: „Забъркали сме се в голяма каша. Има заговор за сваляне на императрицата от власт, такова е заключението на агентите ни.“
Принцът имитира отегчена прозявка и каза:
— Дано само не заспим през това време. — А наум попита: „Какво общо може да има това с тласкането на Кеш и Кралството към война?“
„Ако разберем това, ще добием по-добра представа кой се опитва да предизвика този бунт. Имам лоши предчувствия, Ерланд.“
„Защо?“
„Освен всички други явни опасности, в този град следобед ще е пълно с войници. Всеки местен владетел ще доведе със себе си отряд почетна стража. Тук, отсам стените на Кеш, през следващите два месеца ще гъмжи от хиляди войници, които не са на пряко подчинение на императрицата.“
„Чудничко!“
— Може би все пак вече трябва да заемем местата си.
— Да, това ще е разумно — отзова се Джеймс.
Гамина проговори в умовете и на двамата: „Какво ще правим, Джеймс?“
„Ще чакаме. Нищо друго не можем да направим. И ще си отваряме очите.“
„Кафи се връща“ — предупреди Гамина.
— Ваше височество — каза Кафи, — словото ви ще бъде дваж по-високо оценено заради неговата искреност и краткост. След днешната церемония, боя се, ще стигнете до извода, че пестеливостта на речта не е сред имперските добродетели.
Ерланд понечи да му отговори, но Кафи каза:
— Вижте! Започва се.
Висок мъж, на преклонна възраст, но мускулест, влезе в Имперската ложа и пристъпи до самия й край. Беше облечен като всички представители на истинската кръв, с препаска и по сандали, и носеше златен нагръдник, който приличаше повече на ризница. Държеше жезъл, покрит със златен варак, със странен орнамент на върха — сокол, кацнал върху златен диск.
Кафи зашепна, въпреки че на Ерланд му се струваше, че е невъзможно някой наоколо да може да ги чуе.
— Соколът на Кеш, символът на властта. Показва се публично само на най-върховни празненства. Соколът, стиснал в ноктите си слънчевото кълбо, е свещен символ за истинската кръв.
Старецът вдигна жезъла, удари го в камъните и Ерланд се смая от силния звук. След това изрече:
— О, Кеш, най-великата от всички държави, чуй ме!
Акустиката на амфитеатъра се оказа съвършена. Дори хората оттатък булеварда и онези по покривите на сградите можеха да чуват идеално думите му. Шумът на тълпата затихна до тихо мърморене.
— Тя иде! Тя иде! Тя, която е Кеш е дошла и осветява живота ви със своята поява! — При тези думи в Имперската ложа бавно започна да навлиза процесия от стотици представители на истинската кръв. — Тя стъпва и звездите се покоряват на нейното сияние, защото от нея струи славата! Тя проговаря и птиците спират песента си, защото словата й са познанието! Тя премисля и учените плачат, защото мъдростта й е необорима. Тя отсъжда и виновните посърват, защото погледът й прониква в сърцата човешки! — Изброяването на чудодейните качества на императрицата продължи в същия дух, докато нови и нови особи от истинската кръв, от всякаква възраст и ранг, продължаваха да запълват Имперската ложа.