Гамина пребледня и Кафи забеляза това и каза:
— Ако милейди се чувства зле…
Гамина стисна ръката на Джеймс и краката й за миг се подкосиха.
— От топлината е, милорд — каза тя. — Ако мога да ви помоля за малко вода…
Кафи махна с ръка и до тях моментално се озова един от слугите. Кафи му нареди нещо и само след секунда слугата донесе чаша студена вода. Гамина отпи и заговори безмълвно на Джеймс, на Локлир и на Ерланд. „Завари ме неподготвена. Внезапният приток на гняв и омраза. Мнозина от събралите се тук с радост биха убили императрицата. И много, много разгневени умове има и в Имперската ложа.“
Джеймс потупа нежно жена си по ръката, а Локлир каза:
— Ако смяташ, че трябва да се прибереш, Гамина…
— Не, Локи. Нищо ми няма. Просто трябва да пийна още вода.
— Да, това е разумно — каза Кафи.
Ерланд насочи вниманието си към следващата появила се група. Принцът и двете принцеси на Кеш бяха влезли след майка си и сега обявяваха имената и титлите на най-могъщите владетели и господари на империята.
Влезе лорд Джака, командирът на Имперските колесничари.
— Какво е значението на Колесничарите, Кафи? — попита Ерланд.
— Не ви разбрах, ваше височество.
— Искам да кажа, тяхното положение въпрос на традиция ли е, или те наистина са ядрото на армията? В случаите в миналото, когато между нашите две държави е имало… спорове, на нас винаги ни се е налагало да се изправяме срещу страшните ви воини-псета.
Кафи сви рамене.
— Колесничарите бяха в авангарда на онези, които съкрушиха Конфедерацията, ваше височество. Но вашите граници се намират далече на север и за да бъдат изпратени Колесничарите толкова далече от столицата, би трябвало заплахата да е твърде сериозна.
„Джака е човекът, който може да предизвика или да осуети всеки опит да бъде свалена императрицата“ — подхвърли Джеймс.
Ерланд кимна, уж че мисли над думите на Кафи. И каза наум на Локлир и Джеймс: „Изглежда доста стабилен, поне външно.“
„Той е важна фигура, Ерланд — отвърна Джеймс. — Никой преврат не би могъл да успее без неговото участие или неутрализиране.“
Кафи докосна Ерланд по рамото.
— Понеже стана дума за воините-псета, ето го и техния командир, Сула Джафи Бутар, принц-регентът на армиите и наследствен владетел на Кистан, Исан и Паджи, както и на останалите провинции, откъдето се набират армиите ни.
Току-що влезлият в имперската ложа мъж бе невзрачен на вид и чернокож. Беше облечен обаче като хората на истинската кръв — с бяла препаска и сандали, и бе с бръсната глава. Само дето кожата му блестеше под слънцето като абанос. Повечето от свитата му също бяха черни като него, въпреки че неколцина можеха да минат и за истинска кръв за неопитното око на Ерланд.
Ерланд погледна въпросително към Джеймс и той му отговори мислено: „Той е важен играч, Ерланд. Изглежда определено лоялен. Народите му са от първите, които са били завладени от своите съседи, затова имат най-знатно и древно родословие в държавата и са едва втори по положение след истинската кръв. Абер Букар, Властелинът на армиите, е същинският пълководец, но и този мъж има значително влияние в армията.“
— Може би трябва вече да се придвижим надолу, принц Ерланд, за да не рискуваме да нарушим етикета — каза Кафи.
— Води — отвърна Ерланд.
Веднага се оказаха обкръжени от група стражи и принцът за миг се стъписа: не ги беше забелязал да се приближават сред тълпата — нито бяха викали, нито им се беше наложило, публиката, изглежда, инстинктивно бе усетила приближаването им и се бе отдръпнала.
— Хората ви, изглежда, са нащрек за приближаването на особи с по-висок ранг — отбеляза Джеймс.
— Ма’лиш — само каза Кафи.
Ерланд знаеше, че на бени — родния език на Кафи — това означава „съжалявам“, но първоначалното му значение беше „случват се и бедствия“. Същото като късмет, съдба, приумица на боговете.
Името на лорд Рави привлече вниманието на Ерланд и той погледна поредната влизаща пъстра група. Мъжете отпред бяха с бръснати глави, само с един кичур на темето, сресан високо и стърчащ нагоре благодарение на някаква помада или восък. Под кичурите висяха конски опашки, боядисани с цвета на кожата им. Мъжете имаха само препаски около слабините и телата им блестяха намазани. Кожата им беше със слънчев загар, но изглеждаше по-светла от тази на повечето кешийци, с червеникав оттенък. Повечето бяха тъмнокоси. Зад тях излязоха по-млади мъже, чиито коси също бяха дълги и прибрани назад, но с пуснати около ушите къдрици. Бяха облечени в яркоцветни кожени брони, разкроени така, че да им придават още по-широкоплещест вид. Те също бяха само по препаски и бяха обути в меки кожени ботуши, стегнати на прасците.