— Кафи, тези кои са? — попита Ерланд.
— Конниците на ашунта, принце. Лорд Рави е предводителят на Конното братство. Те са конен орден, потомци на най-добрите воини, които са осигурявали ашунта. Един от най-трудните народи… — Кафи се усети, че е казал каквото не трябва, и побърза да поясни: — Много трудно са били завладени. Останали са лоялни към империята само защото им е било позволено да се издигнат високо в дворцовата йерархия.
„И защото техният град-държава се намира оттатък Огърлицата на Кеш — добави без капка хумор Джеймс. — Абер Букар, генералът на Нейно величество, е трябвало да ги заплаши, за да включат конницата си във войната с въстаналата Конфедерация.“
Групата продължи да слиза към партера на амфитеатъра и Ерланд каза:
— Не виждам жени сред тях. Има ли някаква причина за това, или е случайно?
— Ашунтаите са странен народ — отвърна Кафи. — Техните жени… — Погледна извинително Гамина, давайки да се разбере, че не иска да я обиди — Смятат ги за собственост. Разменят си ги, продават ги и ги купуват. За ашунтаите жените не са човешки същества. — Дори Кафи да смяташе този обичай за отвратителен, прикри го добре.
Ерланд не успя да устои и го подкачи:
— Вярно ли е, че и вашият народ доста ограничава свободата на жените?
Тъмнокожото лице на Кафи се наля с кръв.
— Така изглежда, ваше височество, но какво да се прави, на това сме се научили от предците си. Все пак нашият народ се е поучил доста от своите съседи и отдавна не продаваме жените си. — Кафи хвърли поглед към ложата, където се настаняваха ашунтаите, и продължи: — Но тези там ги продават още като момичета и ако някоя жена ядоса мъж, той може да постъпи с нея както пожелае, дори да я убие. От малки ги учат на презрение към нежните чувства и да се влюбиш в жена при тях се смята за проява на слабост. Желанието и страстта се смятат за необходими за раждането на синове, но любовта е… — Кафи сви рамене. — Ние имаме една поговорка: „Дори най-знатният мъж е роб в спалнята си.“ Много от най-добрите ни владетели взимат решения в прегръдките на жените си за благото на своите народи. Но ашунтаите… Няма нищо… — Кафи сведе очи. — Простете, не исках да ви държа лекция.
— Няма нищо — отвърна Гамина. — Не се притеснявайте, за мен беше много интересно. — А на другите каза: „Той изпитва лична неприязън към ашунтаите, надхвърляща неодобрението му към техните обществени нрави. Направо ги мрази.“
— Преди много време, когато бях още момче, баща ми служеше на Тази, която е Кеш, преди мен — каза Кафи. — Когато дойдох тук, се запознах с един от синовете на лорд Рави. Двамата знаехме само, че сме дворцови момчета. Синът на Рави, Ранави, беше чудесно момче и често излизахме да яздим. Все още се спори кои са най-добрите конници в империята, ашунтаите или ние, народът на Джал-Пур. Препускахме из степта извън града, той на ашунтайския си кон, аз на моя… Бяхме приятели.
— Имаше едно момиче. Ашунтайско момиче. — Лицето на Кафи беше безизразно, но си личеше, че полага усилие да запази маската на равнодушие. — Опитах се да го получа срещу замяна според техния обичай, но Рави я обяви като награда за някакъв техен празник. Спечели я един от техните воини и я отведе, сигурно беше третата или четвъртата му жена. — Той махна с ръка все едно, че тази история е стара и отдавна забравена. — Жените се връзват с нашийници и ги влачат, вързани на вериги. Не им позволяват да обличат дрехи, само една препаска дори при студено време. Фактът, че ходят без дрехи, е без значение за народа на истинската кръв, но лично императрицата, както и майка й преди нея, намира начина, по който се отнасят с тях мъжете, синовете и бащите им, за отвратителен. Лорд Рави и неговите хора проявяват достатъчно политически такт, за да не си навличат укорите на императрицата, затова не водят жените си в двореца. Но не винаги е било така. Разказват, че дядото на императрицата хранел силно влечение към ашунтайски момиченца. Казват, че именно благодарение на охотата, с която ашунтайците осигурявали колкото може повече от тях за негово… забавление, Конното братство успяло да си извоюва толкова високо положение в двора.
— М-да, често мощта на народите се основава на такива неща — вметна сухо Локи.
— Така е — отвърна Кафи.
Стигнаха до личната гвардия на Ерланд — бойците го очакваха, облечени в парадната униформа на Кралството. Ерланд го досмеша донякъде, като видя стоящия зад хората му делегат на Квег, кипнал от яд, че на Кралството е дадено предимство пред неговата държава.