Тя бавно поклати глава и попита:
— И спечелих с предизвикателството си към теб, нали?
Смехът му изпълни цялата стая.
— Да — призна си Колин.
Алесандра остана доволна. Тя притвори очи и се отпусна върху Колин.
— Забравихме да вечеряме — прошепна тя.
— По-късно ще хапнем — отвърна той, — след като ти върна хода.
Алесандра не го разбра:
— Какъв ход?
Вместо отговор Колин я обърна по гръб и я покри с тялото си. Концентрира тежестта си върху раменете си и се усмихна. Миг преди да я целуне, той прошепна:
— Победният ход.
Глава 12
Любовта и влечението й към Колин бяха две съвършено различни неща. Колкото трудно беше да го убедиш в нещо, толкова лесно бе да го целунеш. Алесандра се отказа да му предлага да включи остатъка от нейното наследство в капитала на компанията и реши да се възползва от старомодни трикове и хитрости, с цел да помогне на съпруга си. Тя следваше примера на баща си и единственото, на което се надяваше, бе че Господ ще разбере всичко, дори ако самият Колин не го разбере. Съпругът й рано или късно щеше да се откаже от инатлъка и опърничавостта си, но тя не искаше някакви аутсайдери да закупят акциите на компанията, докато изчаква Колин да дойде на себе си.
Акциите бяха обявени публично в десет часа сутринта в сряда. Две минути след това транзакциите бяха осъществени и всичките двадесет акции — продадени. Цената им бе невероятно висока.
Колин бе зашеметен от сумата. Това дори го направи подозрителен. Настоя да узнае имената на новите акционери. Дрейсън само го уведоми, че всичките двадесет акции са били закупени от един-единствен човек, чието име, за съжаление нямаше право да разкрие.
— Тогава ми отговори само на един въпрос — настоя Колин — Името на съпругата ми фигурира ли на акциите като собственик?
Дрейсън на секундата поклати глава отрицателно.
— Не, сър Холбрук — принцеса Алесандра не е собственицата на акциите.
Колин бе доволен, защото усещаше, че брокерът му казва истината. И изведнъж го стресна някакво хрумване:
— А нейният съветник, както тя го определи, чичо Албърт. Да не би той да е собственикът?
— Не — бързо отвърна Дрейсън. — Сигурен съм, че щеше да се възползва от такъв случай, но всички акции бяха продадени за изключително кратко време. Нямаше време да разгледам човека, който ги закупи.
Колин се отказа да разпитва повече, Алесандра въздъхна с видимо облекчение, когато той престана да задава въпроси.
Чувстваше се страшно гузна, защото го бе надхитрила. Знаеше, че е грозно да заблуждава собствения си съпруг, но отдаде причината за този грях на неговия инат и неотстъпчивост. Алесандра си мислеше, че ще може да забрави заблудата, но установи, че колкото повече криеше истината от Колин, толкова по-зле се чувстваше. Тя си мърмореше непрекъснато под носа. Слава Богу, че Колин не бе някъде наблизо да я чуе. Работеше по дванадесет часа в корабната компания. Фленаган я дочу как мърмори, но помисли, че причината е в това, че бе затворена вкъщи от толкова време.
Всъщност месецът почти бе преминал. Тя узна, че балът на Катрин е минал с невероятен успех, а херцогинята и Джейд й разказаха всичко в детайли. Много съжалиха, че Алесандра няма да присъства, но трябваше да се съгласят с мотивите на Колин да я държи под ключ.
В деня след бала Катрин се отби да й разкаже сама за събитието. Призна, че вече е влюбена в един маркиз и двама графове. С нетърпение очакваше разрешението на баща си да получи съобщения или посещения от джентълмените.
Тъй като Колин работеше продължително, Алесандра прекара прекрасно времето си с Катрин и съвсем не й бе до бизнес въпроси. Но понякога това се налагаше. Агентът на собствениците на малката извънградска къща, която Колин и Алесандра обитаваха, бе осведомил Фленаган, че притежателите са решили да заминат в чужбина и възнамеряват да продадат къщата. Алесандра се беше привързала към тази къща и пожела да я закупи. Опита се да постави въпроса по време на вечеря.
Разбира се, отношението на Колин към нейното наследство не се бе променило. Каза й, че за него няма значение какво прави тя със собствените си пари.
И тогава Алесандра призна, че има намерение да купи къщата. Без да му даде време да отхвърли предложението, тя побърза да обясни:
— Вашите несъвършени английски закони не допускат възможността една омъжена жена да подпише сама договор. Не бих те безпокоила с този въпрос, но ще трябва да се подпишеш на документите при покупко-продажбата.
— Много лесно е да се разберат причините за този закон — съпрузите са тези, които отговарят пред закона за абсолютно всички сделки и рискове, предприемани от техните жени.