— Да, но тук става дума за…
— Въпросът е в това дали мога да те обезпеча или не. — Гласът му бе станал рязък. — Нима се съмняваш в моите възможности да те осигуря?
— Не, разбира се, че не.
Колин кимна доволен. Алесандра въздъхна. Той нямаше намерение да носи каквато и да е отговорност за това. Алесандра се замисли дали не би могла да използва инициалите си и да обяви, че чичо Албърт е купил къщата, но отхвърли тази идея. Колин бе длъжен да оцени обективно прищявката й в конкретния случай. Освен това, ако и този път го излъжеше, прегрешенията щяха да станат твърде много и Алесандра се усъмни дали Господ щеше да й прости толкова много грехове, при които мотивите й изцяло бяха егоистични. Използването на малка измама, за да спаси акциите и да подпомогне на Колин и неговия партньор, бе едно нещо, докато закупуването на къща, към която се е привързала — съвсем друго. Списъкът с нейни грехове бе нараснал стремително след женитбата й с Колин, но повечето от тези прегрешения Алесандра вярваше, че са в графата на незначителните. Една поредна безобразна лъжа, произнесена по начина, по който тя го правеше, навярно спадаше към сериозните грехове.
Тя не можеше да си позволи да го измами този път.
— Както желаеш, Колин. Искам само да знаеш, че аз лично смятам постъпката ти в този частен случай за неразумна.
— Ще го имам предвид — сухо отбеляза той.
Този път Колин дори не й позволи да се произнесе последна. Колкото и често да пренебрегваше нейните желания, Колин бе съвсем различен с други хора. Всъщност бе доста разумен в други случаи. След като измина месецът, през който Реймънд и Стефан охраняваха Алесандра, Колин им предложи работа в компанията си. Двамата мъже с радост се съгласиха, предвкусвайки удоволствието от работа на кораб и плаване по целия свят. Те бяха съвсем млади и все още необвързани. Колин ги повери в ръцете на своя приятел Джимбо, който трябваше да ги обучи както следва.
Колин бе все същият страстен любовник. Всяка нощ те се любеха при нея, а после той я прегръщаше, докато Алесандра заспи. След като се увереше, че е потънала в сънища, Колин се оттегляше в стаята си. Алесандра изобщо не смееше да задава въпроси за този ритуал, тъй като мъжът й ясно бе показал нежеланието си да разговарят за крака му. Той непрекъснато се преструваше, че няма никакви проблеми с крайника. Алесандра не можеше да разбере как той успява да го постигне и как изобщо гледа на всичко това. Нима човешките грешки и слабости, които не бяха чужди и нему, го караха да се чувства нищожен и слабохарактерен? А и след като я обичаше, нима не бе редно да споделя и радостите, и тревогите си с нея?
Но Колин ни най-малко не я обичаше, припомни си Алесандра. Това не я обезсърчи, тъй като имаше пълно доверие в съпруга си. Той все пак бе интелигентен мъж и с времето Алесандра се надяваше да смекчи отношението си по някои въпроси, както и да осъзнае каква прекрасна жена има. Ако за това не му стигнеха пет години, тя бе готова да чака още. Щеше да спази обещанието, поето към него — да не се меси в личните му планове.
Що се отнася до стелките, които бе поръчала за обувките на Колин, тя считаше, че постъпката й не може да се квалифицира като вмешателство. Достави й огромна радост, като видя, че Колин започна да носи новия чифт „Уелингтънс“ почти всеки ден. Обущарят бе добавил две допълнителни стелки от кожа. Първата, изглежда, бе станала по-дебела, или поне Алесандра си помисли така, понеже Колин събу обувките секунди, след като ги бе сложил и обу друг чифт. След като тя смени стелката, Колин изпробва веднъж обувките и вече не ги свали. Мислеше си, че ги е разработил и затова са му толкова удобни. Алесандра си мълчеше. Фленаган също. Икономът уведоми Алесандра, че е забелязал, че неговият господар вече не накуцва така видимо към края на деня. Тя се съгласи с него. Беше толкова щастлива, че веднага изпрати поръчка за още две кожени стелки, които бяха предвидени за ежедневните и за вечерните официални обувки на Колин.
За хората извън близкия му кръг Колин минаваше за нехаен и вироглав мъж. Усмивката му на необуздан и същевременно безгрижен млад мъж бе позната на много хора в Лондон. Щом се появеше някъде, мигом го заобикаляха приятели. Жените също не бяха безразлични към него, а някои от тях дори бяха склонни да забравят, че е вече женен мъж. Продължаваха да го ласкаят и ухажват. Макар и чаровен, Колин не си падаше по флиртуването. В моментите, когато се опасяваше да не смеси бизнеса с удоволствието, Колин хващаше Алесандра за ръката. Той бе не само интелигентен, а и природно надарен. Повечето сделки на компанията се осъществяваха именно по балове и събирания. Когато Алесандра осъзна тази истина, едва тогава разбра защо всяка вечер закъсняват толкова много.