Джейд забеляза колко бледа е Алесандра и го съобщи пред Колин и Кейн. И двамата се обърнаха да погледнат лицето на Алесандра.
— Защо не си ми казала, че не се чувстваш добре? — попита Колин.
— Малко съм изтощена — отвърна бързо тя. — Престани да се мръщиш, Колин. Не съм свикнала да излизам всяка вечер, затова съм изморена. Това е истината. По-скоро бих предпочела да си стоя вкъщи.
— Нима не ти харесват приемите?
Съпругът й изглеждаше изненадан. Тя повдигна рамене.
— Правим това, което трябва.
— Обясни ми какво имаш предвид, скъпа. — Колин очевидно нямаше да я остави намира.
— Е, добре — каза тя, — действително не ми допадат особено тези приеми.
— А защо не си ми споменала досега?
Той изглеждаше толкова озадачен. Алесандра поклати глава и обясни:
— Защото всяко парти е някаква възможност за сключване или обсъждане на сделка за теб или Натан. Не мисля, че ти самият би излизал просто ей така всяка вечер. Затова казах, че правим това, което трябва. Може би след време евентуално щях да ти призная всичко това.
Алесандра бе невероятно проницателна жена. Бе усетила всички мотиви и начина, по който самият Колин се чувстваше на всички тези приеми, на които я мъкнеше заедно със себе си.
— След време, евентуално… — повтори той с усмивка. — И кога по-точно щеше да се оплачеш?
— Никога не бих си позволила да се оплаквам и мисля, че би следвало да се извиниш за това, че дори допусна, че мога да го сторя — отряза го тя. — Това време евентуално щеше да настъпи точно след пет години. Тогава щях да призная, че предпочитам да си стоя вкъщи.
Кейн се усмихна на Алесандра и каза:
— Можеш да поблагодариш на своя приятел Албърт за съвета относно инвестицията. Капиталът вече се е увеличил три пъти.
Тя кимна.
— Каква инвестиция? — полюбопитства Колин.
Кейн поясни:
— Бях заинтересован от възможностите за инвестиране последния път, когато идвах у вас и Алесандра ми спомена, че Албърт е препоръчал акциите на „Камптън Глас“. Те току-що станаха общодостъпни.
— Мислех, че инвестираш във фабриката за облекла на Кент — намеси се Джейд.
— Още обмислям този вариант — отвърна Кейн.
Алесандра подметна бързо:
— Не мисля, че ще е разумна инвестиция, Кейн. Надявам се да обмислиш добре вариантите.
Тя почувства как я погледна Колин, но не обърна очи към него.
— Албърт също бе заинтересован от фабриката за облекла. Даже знам, че неговият брокер Дрейсън наскоро бе там на оглед. Разказваше, че било трагедия. Стотици жени и деца са наети на работа там, а условията са плачевни. Албърт не би позволил собственикът на фабриката да забогатее или пък той самият да прави състояние от подобна авантюра. В последното си писмо той ми писа, че не би искал да забогатее на гърба на бедните и мизерстващи работници във фабриката.
Кейн мигновено се съгласи. Темата на разговора бе прекъсната при влизането им във фоайето на Харисън Хаус. Херцогът и херцогинята ги чакаха в една от близките ниши заедно с Катрин. Те им махнаха да се приближат и цялото семейство се отправи навътре. Бизнес въпросите останаха на заден план. Катрин прегърна Джейд, а след това се насочи към Алесандра. В следващия момент забеляза колието със сапфира и бе готова да припадне от завист. На врата си тя носеше единична огърлица от перли. Разсеяно докосна огърлицата си, докато отбелязваше, че на виолетовата й рокля далеч повече щеше да отива един такъв сапфир, подарен от баща й.
Алесандра се разсмя на не дотам тънкия намек на Катрин. И докато никой не ги забелязваше, тя свали колието си и бързо го подаде на Катрин.
— Това бе притежание на майка ми, затова те моля да го пазиш внимателно — прошепна тя, за да не ги чуе Колин. — Закопчалката е много здрава и докато го носиш на врата си, няма никаква опасност да го изгубиш.
Катрин се опита да протестира, но същевременно разкопча своята огърлица и я подаде на Алесандра. Джейд подържа поканата за танци на Катрин, докато тя закопчаваше колието, а след това я помоли да се обърне, за да се увери, че е добре закопчано.
— Внимавай с този накит! — предупреди я тя. В продължение на цял час Колин не бе забелязал размяната на бижутата.
Сър Ричардс влезе и бързо поздрави цялото семейство. Докато Кейн отговаряше на някакъв въпрос на баща си, Ричардс кимна на Колин с молба да се оттеглят за разговор на четири очи. Изражението му недвусмислено показваше, че въпросът не търпи отлагане. Моментът бе подходящ да се оттеглят, тъй като точно в този миг баща му покани Алесандра на танц. Докато те се придвижваха към центъра на балната зала, Колин се приближи към директора. Ричардс стоеше на входа към една от триъгълните ниши, наблюдавайки тълпата от хора.